Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

Не казах нищо.

— Ти не си жена, способна на вярност — каза той бавно. — Ти ще предадеш себе си.

— Това, което казваш, е ужасно — прошепнах.

— Но е вярно — настоя той. — Ти си еврейка, и млада жена, и си моя годеница, а си готова да отхвърлиш всички тези неща. За кого работиш в двора? За краля? За семейство Дъдли? Вярна ли си им?

Помислих си как бях обещана като васал, измолена за шут и назначена за шпионин.

— Просто искам да бъда свободна — казах. — Не искам да бъда никаква на никого.

— В облеклото на шут?

Видях баща ми да гледа към нас. Сигурно долавяше, че съвсем не става дума за ухажване. Видях го как прави малко предпазливо движение, сякаш се канеше да ни прекъсне, но после се отказа.

— Да им кажа ли, че не можем да стигнем до съгласие, и да те помоля да ме освободиш от годежа ни? — попита сковано Даниел.

В пристъп на своенравие се готвех да се съглася, но неподвижността му, мълчанието му, търпеливото очакване на отговора ми, ме накараха да се вгледам по-внимателно в този млад мъж, този Даниел Карпентър. Светлината се оттегляше от небето и в полумрака виждах мъжа, в какъвто щеше да се превърне. Щеше да бъде красив, щеше да има смугло изразително лице, бърз наблюдателен поглед, чувствителна уста, силен прав нос като моя, гъста черна коса като моята. И щеше да бъде благоразумен мъж, беше благоразумен младеж, беше ме видял, беше ме разбрал и бе възразил срещу самата ми същност, и въпреки това още стоеше и чакаше. Щеше да ми даде възможност. Щеше да бъде великодушен съпруг. Щеше да се постарае да бъде мил.

— Остави ме сега — казах немощно. — Не мога да кажа сега. Вече казах твърде много. Съжалявам, че говорих така дръзко. Съжалявам, ако съм те разгневила.

Но гневът го беше напуснал толкова бързо, колкото и се бе появил, а това беше още нещо, което харесвах у него.

— Да дойда ли отново?

— Добре.

— Все още ли сме сгодени?

Свих рамене. Твърде много неща зависеха от отговора ми.

— Не съм развалила годежа ни — казах, намирайки най-лесния изход. — Все още не е разтрогнат.

Той кимна:

— Ще трябва да знам — предупреди ме той. — Ако няма да се женя за теб, тогава мога да се оженя за друга. Желанието ми е да се оженя преди да изтекат две години, за теб или за друго момиче.

— Сред толкова много ли можеш да избираш? — подразних го, знаейки, че не може.

— В Лондон има много момичета — отвърна той. — Лесно мога да се оженя и за момиче извън нашия род.

— Представям си как ще допуснат това! — възкликнах. — Ще трябва да се ожениш за еврейка, няма начин да избягаш от това. Ще ти изпратят някоя дебела парижанка или момиче от Турция с кожа с цвят на кал.

— Бих се опитал да бъда добър съпруг дори на дебела парижанка или на младо момиче от Турция — каза той спокойно. — И е по-важно да обичаш и цениш съпругата, която Бог ти дава, отколкото да тичаш подир някое глупаво момиче, което не знае какво иска.

— За мен ли говориш? — попитах остро.

Очаквах по лицето му да избие руменина, но този път той не се изчерви. Срещна открито погледа ми и аз бях тази, която първа извърна очи.

— Мисля, че си глупаво момиче, ако се отвръщаш от любовта и закрилата на мъж, който ще ти бъде добър съпруг, заради измамния живот в двора.

Баща ми се приближи до Даниел, преди да успея да отговоря, и сложи ръка на рамото му:

— И така, значи вие двамата се опознавате — каза той с надежда. — Какво мислиш за бъдещата си съпруга, Даниел?

Очаквах Даниел да се оплаче на баща ми от мен. Повечето млади мъже щяха да бъдат вбесени заради засегнатата си гордост, но той ми отправи лека печална усмивка.

— Мисля, че започваме да се опознаваме — каза той внимателно. — Преодоляхме положението на любезни непознати и стигнахме до несъгласие много бързо, не мислиш ли, Хана?

— Забележително бързо — казах, и бях възнаградена с топлата му усмивка.

Лейди Мери дойде в Лондон за празника Сретение Господне, както беше уговорено: изглежда, никой не й беше съобщил, че брат й е твърде болен, за да стане от леглото. Тя влезе през портата на двореца Уайтхол, следвана от голяма свита, и беше посрещната на самия праг на двореца от херцога, заедно със синовете му, включително лорд Робърт, до него, а членовете на съвета се поклониха ниско пред нея. Както бе седнала високо на коня си, свела дребното си решително лице към морето от покорно сведени глави, ми се стори, че видях как по устните й премина усмивка на неподправено удоволствие, преди да поднесе ръката си за целувка.