Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

— Не към теб изпитвам неприязън — осмелих се да кажа. — А към самата женитба. Изобщо не бих избрала женитбата. Какво друго е тя, ако не слугуване с надежда за безопасност от страна на жените, на мъже, които дори не могат да ги опазят?

Баща ми любопитно хвърли поглед през рамо и видя двама ни, лице в лице, застинали в мълчание. Даниел се отдръпна от мен и направи две крачки встрани. Аз се облегнах на студения камък на колоната на вратата и се запитах дали той ще се отдалечи в нощта и дали това ще е последния път, в който ще го видя. Зачудих се колко ли недоволен от мен щеше да бъде баща ми, ако изгубех едно добро предложение заради дръзкото си държание, и дали изобщо щяхме да останем в Англия, ако Даниел и семейството му се сметнеха за обидени от новодошлите. Може и да бяхме едно семейство и да бяхме длъжни да помагаме на родствениците си, но водещите скрит и потаен живот евреи в Англия бяха като херметично затворен малък свят, и ако решаха да ни изключат от своята общност, нямаше къде другаде да отидем, освен отново да поемем на път.

Даниел се овладя и се върна при мен.

— Погрешно постъпваш, като ме дразниш, Хана Грийн — каза той, с глас, треперещ от напрежение. — Независимо от всичко, ние сме обещани един на друг. Ти държиш живота ми в ръцете си, а аз държа твоя в своите. Не бива да се караме. Този свят е опасен за нас. Трябва да се държим заедно заради собствената си безопасност.

— Не съществува безопасност — казах студено. — Живял си твърде дълго в тази спокойна страна, ако си мислиш, че изобщо може да съществува безопасност за такива като нас.

— Можем да си устроим дом тук — каза той искрено. — Ти и аз можем да се оженим и да имаме деца, които ще бъдат англичани. Те няма да познават нищо друго, освен този живот, не е нужно дори да им казваме за майка ти, за нейната вяра. Нито за нашата собствена.

— О, ти ще им кажеш — предрекох. — Сега казваш, че няма; но щом вече имаме дете, няма да можеш да устоиш. И ще намериш начини да палиш свещта в петък вечер и да не работиш по време на Шабата. Тогава ще си лекар, ще обрежеш тайно момчетата и ще ги научиш на молитвите. Ще ме накараш да науча момичетата да правят безквасен хляб и да не смесват млякото и месото и да изцеждат кръвта от говеждото. В мига, когато имаш собствени деца, ще поискаш да ги научиш. И така продължава до безкрайност, като някаква болест, която си предаваме един на друг.

— Не е болест — прошепна той пламенно. Дори насред кавгата, нищо не би ни накарало да повишим глас. Винаги си давахме сметка за сенките в градината, винаги бяхме нащрек за възможността някой да ни подслушва. — Оскърбление е да го наричаш болест. Това е нашият дар, ние сме избрани да пазим вярата.

Щях да възразя, само заради удоволствието да му противореча, но това би било в разрез с по-дълбоко вкоренената обич към майка ми и към нейната вяра.

— Да — казах, отстъпвайки пред истината. — Това не е болест, но ни убива като болест. Тя уби баба ми и леля ми, а също и майка ми. А ти ми предлагаш именно това. Цял живот, изпълнен със страх, не толкова на Избрани, колкото на прокълнати хора.

— Ако не искаш да се омъжваш за мен, тогава можеш да се омъжиш за християнин и да се преструваш, че не знаеш нищо — изтъкна той. — Никой от нас няма да те издаде. Ще те оставя да си отидеш. Можеш да отхвърлиш вярата, заради която загинаха майка ти и баба ти. Само кажи, и ще съобщя на баща ти, че желая да бъда освободен от годежа.

Поколебах се. При все че се бях хвалила с куража си, не се осмелявах да кажа на баща си, че ще проваля плановете му. Не се осмелявах да кажа на старите жени, които бяха уредили всичко това с мисълта за моята безопасност и бъдещето на Даниел, че не желая да имам нищо общо с него. Исках да бъда свободна: не исках да бъда пропъдена.

— Не знам — казах умолително, по момичешки. — Не съм готова да кажа… още не знам.

— Тогава приеми напътствията на онези, които знаят — каза той рязко. Видя ме как при тези думи настръхнах. — Виж, не можеш да се бориш с всички — посъветва ме той. — Трябва да избереш къде ти е мястото и да се установиш там.

— За мен това е твърде голяма цена — прошепнах. — За теб това е добър живот, домът се изгражда около теб, идват децата, ти седиш начело на масата и водиш молитвите. За мен това означава да изгубя всичко, което бих могла да бъда и всичко, което бих могла да направя, и да си остана само твоя жена и твоя слугиня.

— Това не е бремето да бъдеш евреин, това е бремето да бъдеш момиче — каза той. — Независимо дали ще се омъжиш за християнин или за евреин, ти ще бъдеш негова слугиня. Какво друго може да бъде една жена? Нима ще отречеш и пола си, така, както отхвърляш религията си?