Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

Най-напред Уил ми нареди да замахна към него. Поколебах се:

— Ами ако те улуча?

— Тогава ще отнеса някоя треска от дървото, а не смъртоносен удар — изтъкна той. — Острието е дървено, Хана.

— Приготви се тогава — казах нервно и се хвърлих напред.

За мое удивление Уил отбягна удара ми и се озова до мен, опрял дървения си меч в гърлото ми.

— Мъртва си — каза той. — В крайна сметка изобщо не те бива толкова да предвиждаш бъдещето.

Изкикотих се:

— Не ме бива в тази работа — признах. — Да опитаме пак.

Този път се хвърлих много по-енергично и закачих подгъва на жакета му, когато отскочи настрани.

— Отлично — каза задъхано той. — И отново.

Упражнявахме се, докато вече можех да го пробода убедително, а после той започна да напада към мен и да ме учи да се снишавам на една или друга страна. След това разстла един дебел килим на пода и ми показа как да се премятам презглава.

— Забавно — каза той, като се изправи до седнало положение, с кръстосани крака, като дете, седнало да чете книга.

— Не много — казах аз.

— Е, но ти си блажен безумец, а не смешен шут — каза той. — Ти нямаш усет за смешните неща.

— Имам — казах, засегната. — Просто работата е там, че ти не си забавен.

— Аз съм най-забавният човек в Англия от близо двайсет години насам — настоя той. — Дойдох в двора, когато Хенри обичаше Ан Болейн, и веднъж ми удари плесница, задето отправих шега срещу нея. Но по-късно шегата излезе за нейна сметка. Аз бях най-забавният човек в Англия, още преди да си се родила.

— Защо, на колко години си? — попитах, като се вгледах в лицето му. Бръчките от смях бяха дълбоко врязани от двете страни на устата му, покрай очите му имаше ситна мрежа от бръчици. Но тялото му беше издължено и гъвкаво като на момче.

— Толкова стар, колкото е езикът ми, и малко по-стар от зъбите си — каза той.

— Не, наистина.

— На трийсет и три съм. Защо, да не искаш да се омъжиш за мен?

— Ни най-малко. Благодаря ти.

— Ще се венчаеш за най-остроумния глупак на света.

— Бих предпочела да не се омъжвам за глупак.

— Е, това вече е неизбежно. Мъж, който е с ума си, остава ерген.

— Не успя да ме разсмееш — казах предизвикателно.

— А, ти си момиче. Жените нямат чувство за комичното.

— Аз имам — настоях.

— Добре известно е, че жените, тъй като не са създадени по Божие подобие, нямат усещане за това, кое е забавно, и кое — не.

— Аз имам! Аз имам!

— Разбира се, че жените не притежават това усещане! — заяви тържествуващо той. — Та как иначе една жена би се свързала в брак с мъж? Виждала ли си някога как изглежда един мъж, когато желае някоя жена?

Поклатих глава. Уил сложи дървената сабя между краката си и леко се втурна към единия край на стаята, после към другия.

— Той не може да мисли, не може да говори, не може да владее мислите или желанията си, тича накъдето го води „човката“ му, както куче тича след подушената диря, може единствено да вие. Аууу!

Смеех се с глас, докато Уил тичаше из стаята, протягайки се назад, сякаш за да удържи дървената си сабя, облягайки се назад, сякаш за да поеме тежестта й. Той спря рязко и ми се усмихна:

— Разбира се, че жените нямат ум — каза той. — Коя жена с ум в главата би приела мъж?

— Във всеки случай, не и аз — казах.

— Тогава дано Бог те благослови и те опази девица, момиче-момче. Но как ще се сдобиеш със съпруг, ако не искаш да имаш мъж?

— Не искам съпруг.

— Тогава наистина си глупачка. Защото, ако нямаш съпруг, кой ще ти дава прехрана?

— Аз ще си я изкарвам сама.

— Тогава отново си глупачка, защото единственият начин, по който можеш да се прехранваш, е като се държиш глупаво. Това те прави трикратна глупачка. Веднъж, защото не искаш съпруг, втори път, защото мислиш, че можеш да се изхранваш без него, и трети път — защото си изкарваш прехраната, като правиш и говориш глупости. Аз поне съм само шут, но ти си трикратна глупачка.

— Ни най-малко! — влизайки в тон с неговата реч. — Защото ти си шут от години, бил си шут при двама крале, а аз съм шут само от няколко седмици.

Когато чу това, той се разсмя и ме тупна по рамото.

— Внимавай, момиче-момче, иначе вече няма да бъдеш блажен безумец, а забавен шут, а, казвам ти, да се правиш на смешен и да измисляш шеги всеки ден е по-трудна работа, отколкото да изтърсваш нещо изненадващо веднъж в месеца.

Засмях се при мисълта, че работата ми е да казвам нещо изненадващо веднъж в месеца.

— Да скачаме и да се залавяме за работа! — каза Уил Сомърс, като ме издърпа обратно на крака. — До Сретение Господне трябва да измислим как да ме убиеш по забавен начин.