Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

— Милорд!

— Наистина ли искаш да бъдеш разковничето, което ще накара този най-християнски от всички крале да открие кои сте? Не знаеш ли, че реформираната църква може да запали също толкова ярка клада, колкото и папистите? Нима искаш да изпратиш на нея всичките си роднини? И всички техни приятели? Усещала ли си някога мириса на препичаща се човешка плът?

Треперех, обзета от ужас, гърлото ми беше толкова пресъхнало, че не можех да кажа нищо. Просто го гледах и знаех, че очите ми са потъмнели от страх и че той ще види тънкия слой пот, избила по челото ми.

— Аз знам. Ти знаеш. Баща ти знае, че не може да те опази в безопасност. Но аз мога. Достатъчно. Няма да кажа и дума повече.

Той замълча. Опитах се да кажа нещо, но успях единствено да изхриптя слабо от ужас. Робърт Дъдли кимна, съзнавайки дълбочината на малодушието и силата на страха ми.

— Сега, за твой късмет, твоето Зрение ти спечели най-безопасното и най-високото място, за което можеш да мечтаеш. Служи добре на краля, служи добре на семейството ни, и баща ти ще бъде в безопасност. Провалиш ли ни дори само в едно нещо, той ще бъде подхвърлян в одеяло, докато очите му хлътнат назад в главата, а ти ще бъдеш омъжена за някой червендалест, редовно ходещ на църква лютерански свинар. Можеш да избираш.

Измина кратък миг. После херцогът на Нортъмбърланд ме отпрати с махване на ръка. Дори не ме изчака да направя избора си. Не му беше нужно Зрението, за да разбере какъв ще бъде моят избор.

— И ще живееш в двора? — поиска да се увери баща ми.

Ядяхме вечерята си — малък пай, донесен от пекарницата в края на улицата. Непознатият вкус на английската храна засядаше в гърлото ми, баща ми с усилие преглътна соса, подправен с късчета бекон.

— Ще спя при слугините — казах мрачно. — И ще нося ливреята на кралските пажове. Ще бъда негов компаньон.

— Това е по-добро от всичко, което бих могъл да осигуря за теб — каза баща ми, като се опитваше да звучи бодро. — Няма да спечелим достатъчно пари, за да платим наема за тази къща за следващите три месеца, освен ако лорд Робърт не поръча още книги.

— Мога да ти изпращам надниците си — предложих. — Ще ми плащат.

Той ме потупа по ръката.

— Ти си добро момиче — каза. — Никога не забравяй това. Никога не забравяй майка си, никога не забравяй, че си едно от чедата Израилеви.

Кимнах, без да кажа нищо. Видях го как загреба с лъжицата малко от гъстата плънка и я преглътна.

— Трябва да отида в двореца утре — прошепнах. — Трябва да започна веднага. Татко…

— Всяка вечер ще идвам на портата да те виждам — обеща той. — А ако си нещастна или се отнасят зле с теб, ще избягаме. Можем да се върнем в Амстердам, можем да отидем в Турция. Ще намерим някое място, querida . Имай смелост, дъще. Ти си една от Избраните.

— Как ще спазвам постите? — запитах, внезапно обзета от скръб. — Те ще ме карат да работя през Шабата. Как ще казвам молитвите? Те ще ме карат да ям свинско!

Той ме погледна в очите, а после сведе глава.

— Аз ще спазвам закона тук и заради теб — каза той. — Бог е добър. Той разбира. Помниш ли какво казваше онзи германски учен? Че Бог ни позволява по-скоро да нарушим законите, отколкото да изгубим живота си. Ще се моля за теб, Хана. И дори да се молиш на колене в християнския параклис, Бог пак те вижда и чува молитвата ти.

— Татко, лорд Робърт знае кои сме. Знае защо сме напуснали Испания. Знае кои сме.

— На мен не ми каза нищо открито.

— Заплаши ме. Знае, че сме евреи и каза, че ще пази тайната ни, докато му се подчинявам. Заплаши ме.

— Дъще, никъде не сме в безопасност. А ти поне си под негово покровителство. Той ми се закле, че ще бъдеш в безопасност в домакинството му. Никой няма да се усъмни в един от слугите му. Никой няма да се усъмни в шута на самия крал.

— Татко, как можа да ме оставиш да си отида? Защо се съгласи да ме отведат от теб?

— Хана, как можех да ги спра?

В белосаната стая под стрехите на покрива на двореца аз прегледах купчината с новите си дрехи и прочетох описа от канцеларията на главния иконом:

Първо: една жълта ливрея на паж.

И още: един чифт тесни панталони до коляното, тъмночервени.

И още: един чифт тесни панталони до коляното, тъмнозелени.

И още: една туника, дълга.

И още: две ленени ризи за носене отдолу.

И още: два чифта ръкави, един чифт червени и един чифт зелени.

И още: една черна шапка.

И още: един черен плащ за езда.

И още: чифт обувки, подходящи за танцуване.

И още: чифт ботуши, подходящи за езда.