Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

— Е? — запита ме той. — Какво виждаш с тези твои големи черни очи, шуте мой, който си едновременно момиче и момче?

— Ами не виждам зад вас никакви ангели — казах рязко и бях възнаградена с развеселена усмивка от херцога и изблик на смях от сина му.

— Отлично — каза той. — Добра работа. — Той се обърна към мен: — Слушай, шуте — как ти е името?

— Хана Грийн, милорд.

— Слушай, шуте Хана, ти си измолена за шут и кралят те прие, в съгласие с нашите закони и обичаи. Знаеш ли какво значи това?

Поклатих глава.

— Ти ставаш негова собственост, като някое от неговите кученца, като някой от неговите войници. Твоята работа, подобно на кученце и за разлика от войник, е да бъдеш себе си. Казвай първото нещо, което ти дойде на ума, прави, каквото пожелаеш. Това ще го развеселява. Ще забавлява нас, и ще ни накара да мислим за Божиите дела, което ще му бъде угодно. Ти ще казваш истината в този двор от лъжци, ще бъдеш нашето невинно създание в този покварен свят. Разбираш ли?

— Как да бъда такава? — Бях напълно объркана. — Какво искате от мен?

— Трябва да бъдеш себе си. Говори, както ти диктува твоята дарба. Казвай, каквото пожелаеш. В момента край краля няма блажен безумец, а той обича в двора да има някое невинно същество. Той нареди да те доведем. Сега ти си кралски шут. Член на свитата. Ще ти се плаща да бъдеш негов шут.

Чаках.

— Разбираш ли, шуте?

— Да. Но не приемам.

— Не можеш да приемаш или да не приемаш. Ти си измолена за шут, нямаш законни права, нямаш глас. Твоят баща те предаде на лорд Робърт, а той те предаде на краля. Сега ти принадлежиш на краля.

— Ако откажа?

Почувствах, че треперя.

— Не можеш да откажеш.

— Ако избягам?

— Ще бъдеш наказана в съответствие с волята на краля, бита като куче. Ти беше собственост на баща си, сега си наша. И ние те измолихме за шут на краля. Той те притежава. Разбираш ли?

— Баща ми не би ме продал — казах упорито. — Не би ме пуснал да си отида.

— Той не може да ни се възпротиви — каза тихо Робърт зад гърба ми. — А аз му обещах, че ще бъдеш в по-голяма безопасност тук, отколкото на улицата. Дадох му думата си и той прие. Сделката беше сключена, докато поръчвахме книгите, Хана. Свършено е.

— Сега — продължи херцогът, — за разлика от някое кученце, и за разлика от един шут, ти имаш и друга задача.

Чаках.

— Ти ще бъдеш наш васал.

При тази непозната английска дума хвърлих поглед към Робърт Дъдли.

— Ще ни служиш и ще бъдеш на нашите заповеди, ще ни служиш до живот — обясни той. — Това е да бъдеш наш васал. Ще идваш и ще ми съобщаваш всичко, което чуеш и което видиш. Всичко, за което кралят се моли, всичко, което го разплаква, всичко, което го разсмива — ще идваш и ще ми го съобщаваш или ще го казваш на Робърт. Ти ще си нашите очи и нашите уши при краля. Ясно ли е?

— Милорд, трябва да се прибера у дома при баща си — казах отчаяно. — Не мога да бъда шут на краля, нито ваш васал. Имам работа за вършене в книжарницата.

Херцогът повдигна вежда към сина си. Робърт се наведе към мен и заговори много тихо:

— Госпожице-момче, собственият ти баща не може да се грижи за теб. Той каза това в твое присъствие, помниш ли?

— Да, но, милорд, той искаше да каже само, че му създавам трудности…

— Госпожице-момче, мисля, че твоят баща изобщо не е добър християнин от добро християнско семейство, а евреин. Мисля, че сте дошли от Испания, защото сте били прогонени от испанците заради греха, че сте евреи, и ако съседите ви и добрите граждани на Лондон узнаят, че сте евреи, няма да изкарате много дълго в новия си малък дом.

— Ние сме „марано“ 4 4 Marrano (исп.) — свиня, мръсен. В Испания — обидно определение за евреи, принудени да приемат християнството, но продължаващи да се придържат тайно към юдаизма. — Бел.ред. , нашето семейство се е покръстило преди много години — прошепнах. — Аз съм кръстена, сгодена съм и ще се омъжа за млад мъж, избран от баща ми, англичанин от християнската вяра…

— Не бих се опитал да се измъкна с подобни уверения — предупреди ме рязко Робърт Дъдли. — Отведеш ли ни при този млад мъж, предполагам, че ще ни отведеш до еврейска фамилия, живееща в самото сърце на Англия, а оттам до — къде каза? Амстердам? А след това — Париж?

Отворих уста да отрека, но не можех да говоря от страх.

— Всички — прокудени евреи, преструващи се до един, че са християни. Всички палят свещ в петък вечер, всички избягват свинското и до един живеят с примка на шията си.

— Сър!

— Всички те ви помогнаха и ви доведоха дотук, нали? Всички до един евреи, всички — практикуващи тайно забранена религия, всички си помагат един на друг. Тайна мрежа, точно както твърдят наплашените християни.