Филипа Грегъри - Наследството на Болейн

Колко души е убил кралят? Вече можем да започнем да броим, сега, когато смъртта усмири злата му воля. Хиляди. Никой никога не ще узнае. Хората, изгаряни по пазарните площади в цялата страна като еретици, обесените за измяна. Хиляди и хиляди мъже и жени, чието единствено престъпление беше, че не са се съгласили с него. Паписти, придържали се към религията на бащите си, привърженици на реформираната религия, които искаха приемането на новите ритуали. Сред мъртвите — и малката Кити Хауърд, чието единствено престъпление бе, че обикна момче на собствената си възраст, а не мъж, достатъчно стар да й бъде баща, при това разлагащ се от крака нагоре. Това е мъжът, когото наричат велик крал, най-великият крал, когото сме имали в Англия. Не ни ли учи това, че не бива да имаме крал? Че един народ трябва да бъде свободен? Че един тиранин си е винаги тиранин, дори когато има красиво лице под короната?

Мисля си за наследството на Болейн, което означаваше толкова много за лейди Рочфорд. В крайна сметка тя наистина се оказа наследницата. Тя наследи смъртта на зълва си и на своя съпруг. Нейното наследство и това на бедната Кити беше смъртта на ешафода, точно като тях. Аз също имам дял от наследството на Болейн — този хубав малък замък, разположен в провинцията на Кент, любимият ми дом.

Значи всичко свърши. Ще нося траур за краля, а след това ще присъствам на коронацията на принца — малкото момченце, което обичах, и което сега ще бъде крал Едуард. Станах такава, каквато си обещах, че ще стана, ако бъда пощадена от брадвата на Хенри. Обещах си, че ще живея свой собствен живот, по свое собствено усмотрение, че ще играя своята роля в света като жена със собствени права, подвластна единствено на себе си, и го направих.

Сега съм свободна жена — свободна от него и най-сетне освободена от страха. Ако нощем се почука на вратата ми, няма да скоча стреснато от леглото, с бясно биещо сърце, с мисълта, че късметът ми е свършил и че той е изпратил войниците си да ме заловят. Ако в къщата ми дойде странник, няма да заподозра, че е шпионин. Ако някой ме попита за вести от двора, няма да се боя, че това е клопка.

Ще имам котка, без да се боя, че ще ме нарекат вещица, ще танцувам, без да се боя, че ще ме нарекат развратница. Ще яздя коня си и ще ходя, където поискам. Ще се рея високо като бял исландски сокол. Ще живея собствения си живот и ще върша каквото ми е угодно. Ще бъда свободна жена.

Това не е малко нещо за една жена: свободата.

Ана Клев и Катрин Хауърд са двете съпруги на Хенри VIII, които са ни най-малко познати: както толкова често се случва, мислим си, че ги познаваме добре. В това художествено предаване на действителните факти се опитах да пренебрегна общоприетото становище, че едната съпруга е била грозна, а другата — глупава, да разгледам внимателно живота и положението на тези две толкова млади жени, които за кратко са били най-важните жени в Англия, две последователни съпруги на почти безумен мъж.

Основните исторически факти относно героите са такива, каквито ги описвам тук. Не успях да открия много подробности за детството на Ана Клев: помислих си обаче, че болестта на баща й и деспотизмът на брат й са интересни в светлината на взетото по-късно решение да се възползва от възможността да остане в Англия. По онова време за красотата и очарованието й се говори много и те са показани в портрета от Холбайн. Смятам, че именно злополучната среща в Рочестър кара Хенри да я отблъсне от сериозно наранена суетност. Заговорът за обвиняването й в магьосничество като алтернатива на развода е добре документиран, особено от историчката Рета Уорник, и очевидно е лъжа точно толкова, колкото и останалите показания относно брака, предоставени на разследването.

Сведенията за детството на Катрин Хауърд са по-богати, но извлечени почти изцяло от показания, дадени срещу нея. Моят художествен разказ разглежда историческите факти и съм склонна да проявя разбиране към Катрин като младо момиче в един двор от далеч по-възрастни и по-образовани хора. Смятам, че оцелялото й писмо до Томас Кълпепър показва едно много младо, искрено влюбено момиче.

Образът на Джейн Болейн, лейди Рочфорд, е почерпен от историята — малцина романисти биха се осмелили да измислят такъв ужасен човек, какъвто, изглежда, е била тя. Тя наистина дава най-важните показания, довели до обезглавяването на съпруга и зълва й, и изглежда не съществува обяснение за това, освен ревност и решимост да запази наследството си. Тя е до смъртния одър на Джейн Сиймор и дава показания, които биха могли да се използват за изпращането на Ана Клев на ешафода (което съвпада с моите описания). Показанията срещу нея и собствените й признания ясно показват, че тя е подтиквала Катрин Хауърд към прелюбодеяние, напълно съзнавайки смъртната опасност, заплашваща младата кралица. Предположението, че е правила това с цел да помогне на кралицата да забременее, е мое. Предполагам, че се е преструвала на луда в надеждата да се спаси от ешафода, но се надявам, че, както в тази книга, така и в „Другата Болейн“ , успявам да покажа, че Джейн Болейн никога не е била напълно с ума си.