Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Но всъщност, разбира се, ставам все по-самотна. Чувствам се все по-самотна. Между мен и отчаянието няма нищо освен обещанието ми към Артур, и тънката нишка на собствената ми решителност, като златна нишка, втъкана в килим.

Крал Хенри не потърси Каталина в продължение на месец, в името на благоприличието, но когато свали траурните си дрехи, ѝ направи официално посещение в Дърам Хаус. Слугите бяха предупредени, че той ще дойде, и бяха облечени в най-хубавите си дрехи. Той видя следите от износване и излиняване по завесите и килимите и се усмихна тайно. Ако тя имаше здрав разум, какъвто той смяташе, че притежава, щеше да се зарадва да намери решение на това неловко положение. Той се поздрави, че не беше улеснил живота ѝ през тази последна година. Досега тя трябваше вече да е разбрала, че се намираше изцяло в негова власт и родителите ѝ не можеха да направят нищо, за да я освободят.

Неговият херолд отвори двойните врати към приемната на Каталина и извика:

— Негова светлост Хенри, кралят на Англия.

Хенри пренебрегна с махване на ръка изреждането на другите титли и влезе при снаха си.

Тя носеше тъмна рокля със сини прорези на ръкавите, богато бродиран корсаж и тъмносиня шапчица Шапчицата подчертаваше кехлибарения цвят на косата ѝ и синьото в очите ѝ, и той инстинктивно се усмихна от удоволствие при вида ѝ, докато тя се снишаваше в дълбок официален реверанс и се изправяше.

— Ваша светлост — каза любезно тя. — Това наистина е чест.

Трябваше да си наложи да не се взира в очертанията на шията ѝ с цвят на сметана, в гладкото лице без бръчки, което отвръщаше на погледа му. Цял живот беше живял с красива жена на неговата възраст; сега пред него стоеше момиче, достатъчно младо да му бъде дъщеря, все още ухаещо с наситения аромат на цъфтящата младост, с пълни и твърди гърди. Тя беше готова за женитба; всъщност, беше отдавна готова за женитба. Това беше момиче, с което някой трябваше да сподели легло. Той рязко възпря мислите си и си каза, че е наполовина влюбен и наполовина развратник, щом може да гледа младата вдовица на покойния си син с такава страст и желание.

— Мога ли да ви предложа нещо освежително? — попита тя. В дъното на погледа ѝ играеше усмивка.

Хрумна му, че ако тя беше по-възрастна, по-опитна жена, би предположил, че тя го разиграва така умело, както опитен въдичар може да извади сьомга на сушата.

— Благодаря ви. Бих приел чаша вино.

Тук Каталина го хвана натясно.

— Боя се, че нямам нищо подобаващо, което да ви предложа — каза тя незабавно. — В избите ми не е останало абсолютно нищо, а не мога да си позволя да купя добро вино.

Хенри не показа дори с трепване на клепач, че съзнава как тя го принуждава да узнае за паричните ѝ затруднения.

— Съжалявам за това, ще поръчам да изпратят няколко бъчви — каза той. — Поддържането на домакинството ви сигурно е много затруднително.

— Всичко е много оскъдно — каза тя просто. — Ще изпиете ли чаша ейл? Приготвяме си собствен ейл, много евтино.

— Благодаря ви — каза той, като прехапа устна, за да скрие една усмивка. Не беше и сънувал, че тя притежава такава самоувереност. Помисли си, че годината на вдовство беше извадила наяве смелостта ѝ. Сама в чужда страна, тя не беше рухнала, както биха рухнали други момичета: беше събрала силите си и беше укрепнала.

— В добро здраве ли е нейна светлост, вашата майка, добре ли се чувства принцеса Мери? — попита тя, така уверено, сякаш го бе приела в златната стая на Алхамбра.

— Да, слава Богу — каза той. — А вие?

Тя се усмихна, сведе глава, и отбеляза:

— А за вашето здраве не е и нужно да питам. У вас никога не се забелязва и най-малка промяна.

— Нима?

— Още от първия път, когато ви видях — каза тя. — Когато току-що бях пристигнала в Англия и пътувах към Лондон, а вие бяхте потеглили да ме посрещнете. — Трябваше да положи големи усилия, за да не мисли за Артур, какъвто беше в онази вечер, унизен от грубостта на баща си, опитващ се да говори приглушено с нея, докато ѝ хвърляше крадешком ко̀си погледи.

Тя решително прогони образа на младия си любим от ума си, усмихна се на баща му и каза:

— Идването ви беше такава изненада за мен, и толкова ме стреснахте.

Той се засмя. Разбра, че тя беше извикала в ума си спомена за мига, когато я видя за първи път — девица, застанала до леглото си, в бяла нощница, заметната със синя пелерина, с коса, спускаща се в плитка надолу по гърба ѝ, и как той си помисли тогава, че ѝ се беше натрапил като похитител, че беше влязъл със сила в спалнята ѝ, че можеше със сила да ѝ натрапи и себе си.