Филипа Грегъри - Вярната принцеса

При това не е глупак. Спокойствието на новия емисар, дон Гутиере Гомес де Фуенсалида и мудността на преговорите са подсказали на този изключително проницателен и хитър крал, че майка ми и баща ми нямат нищо против да ме оставят в неговите ръце, в Англия. Не е нужно да се появи Макиавели, за да подскаже извода, че родителите ми се надяват на нов брак в Англия за мен — точно както щом Исабел овдовя, те я изпратиха обратно в Португалия да се омъжи за девера си. Тези неща се случват. Но само ако всички са съгласни. В Англия, където кралят е новодошъл на престола и изпълнен с амбиция, може да е нужно повече умение, отколкото ние влагаме, за да постигнем целта си.

Майка ми пише, за да съобщи, че има план, но ще е нужно известно време този план да узрее. Нарежда ми междувременно да бъда търпелива и никога да не правя нещо, с което бих могла да оскърбя краля или майка му.

„Аз съм принцеса на Уелс“, отговарям ѝ. „Родена съм да бъда принцеса на Уелс и кралица на Англия. Вие ме отгледахте, за да нося тези титли. Нима трябва да отрека собственото си възпитание? Нима не е възможно да бъда принцеса на Уелс и кралица на Англия, дори сега?“

„Бъди търпелива“, пише ми тя в отговор, в зацапана от пътуване бележка, на която са били нужни седмици, за да стигне до мен, и която е била отваряна; всеки може да я е прочел. „Съгласна съм, че предопределената ти съдба е да бъдеш кралица на Англия. Такава е твоята съдба, Божията воля, и моето желание. Бъди търпелива.“

— Колко дълго трябва да бъда търпелива? — обръщам се към Бог, на колене пред Него, в Неговия параклис, на годишнината от смъртта на Артур. — Ако такава е Твоята воля, тогава защо не я осъществиш веднага? Ако волята Ти не е такава, тогава защо не погуби и мен заедно с Артур? Ако ме слушаш сега — защо се чувствам така ужасно сама?

Късно вечерта в тихата приемна на Дърам Хаус съобщиха за посетител — нещо, което се случваше твърде рядко.

— Лейди Маргарет Поул — каза стражът пред вратата. Каталина пусна Библията си и когато обърна бледото си лице, видя приятелката си да се колебае стеснително на прага.

— Лейди Маргарет!

— Вдовстваща принцесо!

Тя направи нисък реверанс, Каталина бързо прекоси стаята и отиде при нея, повдигна я и падна в прегръдките ѝ.

— Не плачете — прошепна тихо лейди Маргарет в ухото ѝ. — Не плачете, или се кълна, че и аз ще избухна в сълзи.

— Няма, няма, обещавам, че няма. — Каталина се обърна към дамите си. — Оставете ни — нареди тя.

Те се оттеглиха неохотно: идването на посетител беше новост за тихата къща, а освен това в никоя от другите стаи не гореше огън. Лейди Маргарет огледа бедната стая.

— Какво е това?

Каталина сви рамене и се опита да се усмихне:

— Боя се, че не се справям добре. А доня Елвира не ми помага. Всъщност имам само парите, които кралят ми дава, а това не е много.

— Опасявах се от това — каза по-възрастната жена. Каталина я притегли към огъня и я настани в собствения си стол.

— Мислех, че сте още в Лъдлоу?

— Бяхме. Бяхме там. След като и кралят, и принцът не идват в Уелс, всички дела паднаха върху плещите на съпруга ми. Бихте си помислили, че отново съм принцеса, ако видите малкия ми двор там.

Каталина отново се опита да се усмихне:

— Бляскав ли е дворът ви?

— Много. И най-вече — говорещ на уелски. Най-често се чуват песни.

— Мога да си представя.

— Дойдохме за погребението на кралицата, Бог да прости душата ѝ, а после аз поисках да остана още малко и съпругът ми каза, че може да дойда да ви видя. Днес цял ден си мисля за вас.

— Бях в параклиса — каза Каталина без връзка с предишния разговор. — Нямам чувството, че е изминала една година.

— Не, нали? — съгласи се лейди Маргарет, макар тайно да си мислеше, че момичето беше остаряло с много повече от една година. Скръбта беше направила момичешката ѝ хубост по-изящна, тя имаше ясния, решителен поглед на жена, която е видяла надеждите си погубени. — Добре ли сте?

Каталина направи лека гримаса:

— Достатъчно добре съм. А вие? А децата?

Лейди Маргарет се усмихна:

— Слава Богу, да. Но знаете ли какви планове има кралят за вас? Ще… — тя се поколеба. — Ще се връщате ли в Испания? Или ще останете тук?

Каталина пристъпи малко по-близо до нея.

— Говорят — за зестрата, за връщането ми. Но не се върши нищо. Нищо не се решава. Кралят ме държи, държи и зестрата ми, а родителите ми му позволяват да го прави.

Лейди Маргарет изглеждаше загрижена: