Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Но какво ще стане? — продължи доня Елвира.

Каталина извърна глава.

— Не знам — каза тя кратко.

— Може би ако това бебе на кралицата се окаже син, кралят ще ни изпрати обратно в Испания — продължаваше дуенята.

Каталина кимна:

— Може би.

Дуенята познаваше Каталина достатъчно добре, за да разпознае мълчаливата ѝ решителност.

— Бедата е, че все още не искате да заминете — прошепна тя. — Кралят може да ви задържи като залог срещу парите от зестрата ви, родителите ви може да ви позволят да останете; но ако настоявате, бихте могли да си отидете у дома. Все още си мислите, че може да ги накарате да ви омъжат за Хари; но ако това можеше да се случи, досега вече щяхте да сте сгодени. Трябва да се откажете. Тук сме вече от година, а вие не постигате напредък. Ще държите всички ни като в капан тук, докато претърпите поражение.

Пясъчнорусите мигли на Каталина се спуснаха и забулиха очите ѝ.

— О, не — каза тя. — Не мисля така.

На вратата рязко се потропа.

— Спешно съобщение за вдовстващата принцеса на Уелс! — провикна се гласът.

Каталина пусна ръкоделието си и се изправи. Дамите ѝ също скочиха. Толкова необичайно беше да се случи нещо в тихия двор в Дърам Хаус, че всички бяха обзети от силно вълнение.

— Е, добре, пуснете го да влезе! — възкликна Каталина.

Мария де Салинас отвори рязко вратата и един от камериерите на кралската спалня влезе и коленичи пред принцесата.

— Скръбни новини — каза той кратко. — Син, принц, се роди на кралицата и почина. Нейна светлост кралицата също почина. Дано Бог помогне на негова светлост в царствената му скръб.

— Какво? — запита доня Елвира, опитвайки се да възприеме зашеметяващия порой от събития.

— Бог да приеме душата ѝ — отвърна Каталина подобаващо. — Бог да пази краля.

— „Небесни Отче, приеми при Себе Си Твоята дъщеря Елизабет. Сигурно я обичаш, тя беше много добра и благородна жена.“

Отпускам се назад, сядам на пети и изоставям молитвата. Мисля, че животът на кралицата, прекратен толкова трагично, бе изпълнен със скръб. Ако версията на Артур за скандала бе вярна, то тя е била готова да се омъжи за крал Ричард, независимо от това колко презрян тиранин е бил. Искала е да се омъжи за него и да бъде негова кралица. Майка ѝ и нейна светлост майката на краля, както и победата при Босуърт, са я принудили да приеме крал Хенри. Тя била родена да бъде кралица на Англия, и се омъжила за човека, който можел да ѝ осигури престола.

Мисля си, че ако бях успяла да ѝ кажа за обещанието си, тя щеше да познае болката, която се процежда през тялото ми като лед всеки път, когато мисля за Артур, и съзнавам, че му обещах да се омъжа за Хари. Мисля си, че тя може би щеше да разбере — ако си родена да бъдеш кралица на Англия, трябва да бъдеш такава, независимо кой е кралят. Независимо кой ще трябва да бъде съпругът ти.

Без нейното тихо присъствие в двора имам чувството, че съм изложена на по-големи опасности, че съм по-далеч от целта си. Тя беше мила към мен, беше любяща жена. Изчаквах да изтече годината на траура ми и вярвах, че тя ще ми помогне да встъпя в брак с Хари, защото той щеше да бъде спасение за мен, и защото ще му бъда добра съпруга. Вярвах, че тя знае, че една жена може да се омъжи за човек, към когото не изпитва нищо освен безразличие, и въпреки това да бъде добра съпруга.

Но сега дворът ще се управлява от нейна светлост майката на краля, а тя е страховита жена, която не подкрепя нищо освен собствената си кауза, не храни привързаност към никого освен към сина си Хенри и неговия син, принц Хари.

Тя не приема да помага на никого, служи на първо място на интересите на собственото си семейство. Ще гледа на мен само като на една сред многото кандидатки за брак с Хари. Да ѝ прости Господ, може дори да му потърси съпруга-французойка, и тогава аз ще съм изменила на само на Артур, но и на родните си майка и баща, които имат нужда от мен, за да поддържат съюза между Англия и Испания и враждата между Англия и Франция.

Тази година беше тежка за мен, очаквах едногодишен траур, а след това — нов годеж; изпълвам се с все по-голяма и по-голяма тревога, тъй като по всичко личи, че никой не планира такова нещо. А сега се боя, че ще стане по-лошо. Ами ако крал Хенри реши да се откаже от втората част от зестрата и ме изпрати у дома? Какво ще стане, ако сгодят Хари, това лекомислено момче, за някоя друга? Какво ще стане, ако просто ме забравят? Ако ме задържат като залог за добронамереността на Испания, но се отнасят пренебрежително с мен? Ако ме оставят в Дърам Хаус като една призрачна принцеса, управляваща призрачен двор, докато истинският свят продължава да съществува другаде?