Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Посланикът, потомък на раса, познала разочарованието, далеч по-възрастен и по-мъдър от момичето, което стоеше на прозореца, ѝ се усмихна, макар тя да беше с гръб и да не го виждаше.

— Разбира се, че ще стане така, като пожелаете — излъга той с лекота. — Ще пиша на баща ви и майка ви и ще съобщя, че предпочитате да чакате тук, в Англия, докато се реши бъдещето ви.

Каталина се обърна гневно към него.

— Не, аз ще реша бъдещето си.

Той трябваше да прехапе вътрешната страна на бузите си, за да скрие усмивката си.

— Разбира се, че ще го сторите, инфанта.

— Вдовстваща принцеса.

— Вдовстваща принцесо.

Тя си пое дъх; но когато проговори, гласът ѝ бе напълно овладян.

— Можете да кажете на баща ми и майка ми, а ще съобщите и на краля, че не очаквам дете.

— Наистина — промълви той. — Благодаря ви, че ни уведомихте. Това прави всичко много по-ясно.

— Как така?

— Кралят ще ви освободи. Можете да си отидете у дома. Той няма да има претенции към вас, няма да се интересува от вас. Не може да има причина да останете. Ще трябва да уредя нещата, но наследството, което ви се полага като на вдовица, може да пристигне след вас. Можете да тръгнете веднага.

— Не — заяви тя.

Де Пуебла беше изненадан.

— Вдовстваща принцесо, можете да бъдете освободена от това провалено начинание. Можете да си отидете у дома. Свободна сте да заминете.

— Искате да кажете, англичаните смятат, че нямат полза от мен?

Той сви рамене съвсем леко, сякаш за да попита: каква полза имаше наистина от нея, след като не беше нито девица, нито майка?

— Какво друго можете да правите тук? Вашето време тук изтече.

Тя още не беше готова да му разкрие целия си план.

— Ще пиша на майка си — беше всичко, което благоволи да отговори. — Но не трябва да правите приготовления за заминаването ми. Възможно е да остана в Англия малко по-дълго. Ако трябва да се омъжа повторно, бих могла да се омъжа повторно в Англия.

— За кого? — запита настоятелно той.

Тя извърна поглед от него.

— Откъде да знам? Редно е родителите ми и кралят да решат.

Трябва да намеря начин да внуша на краля идеята за женитбата ми с Хари. Нима сега, когато знае, че не очаквам дете, няма да му хрумне, че решението на всичките ни затруднения е да ме омъжи за Хари?

Ако имах по-голямо доверие на Де Пуебла, щях да го помоля да намекне на краля, че може да бъда сгодена за Хари. Но аз му нямам доверие. Той обърка първия ми брачен договор, не искам да обърка и този.

Ако можех да изпратя писмо на майка ми, без Де Пуебла да го види, тогава бих могла да ѝ съобщя за плана си, за плана на Артур.

Но не мога. Сама съм в това начинание. Наистина, чувствам се така ужасно сама.

— Ще провъзгласят принц Хари за новия Уелски принц — каза тихо в последната седмица на юни доня Елвира на принцесата, докато решеше с четка косата ѝ. — Той ще бъде Хари, принц на Уелс.

Очакваше момичето да рухне при това последно прекъсване на връзките ѝ с миналото, но Каталина само огледа стаята.

— Оставете ни — каза тя кратко на прислужничките, които изваждаха нощницата ѝ и оправяха леглото.

Те излязоха тихо и затвориха вратата след себе си. Каталина отметна коси назад и срещна погледа на доня Елвира в огледалото. Подаде ѝ отново четката и ѝ кимна да продължи.

— Искам да пишете на родителите ми и да им съобщите, че бракът ми с принц Артур не е бил консумиран — изрече тя гладко. — Аз съм девица, каквато бях, когато напуснах Испания.

Доня Елвира беше зашеметена; четката увисна във въздуха, устата ѝ беше отворена.

— Сложиха ви в леглото пред очите на целия двор — каза тя.

— Той беше импотентен — каза Каталина, с твърдо като диамант лице.

— Бяхте заедно по веднъж седмично.

— Безуспешно — каза тя, без да трепне. — Това беше много опечаляващо и за него, и за мен.

— Инфанта, никога не споделихте нищо. Защо не ми казахте?

Погледът на Каталина беше замъглен:

— Какво да кажа? Бяхме младоженци. Той беше много млад. Мислех си, че всичко ще се оправи с времето.

Доня Елвира дори не се престори, че ѝ вярва.

— Принцесо, не е нужно да казвате това. Фактът, че сте била съпруга, не би навредил на бъдещето ви. Това, че сте вдовица, не е пречка пред един добър брак. Ще ви намерят някого. Ще намерят подходящ мъж за вас, не е нужно да се преструвате…

— Не искам „някого“ — каза Каталина ожесточено. — Вие би трябвало да знаете това също така добре, както и аз. Аз съм родена да бъда принцеса на Уелс и кралица на Англия. Най-голямото желание на Артур беше да бъда кралица на Англия. — Тя се отдръпна от мислите си за него, от желанието да каже нещо повече. Прехапа устна: не биваше да се опитва да изрича името му. Пребори се със сълзите и си пое дъх. — Сега съм недокосната девица, каквато бях в Испания. Ще им кажете това.