Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Прочитам краткото писмо веднъж, а после, невярващо, го прочитам отново.

Това не е писмо от любяща майка до нейната дъщеря. Не е писмо от жена до любимото ѝ дете, и то — дете на ръба на отчаянието. Студено, властно, тя е написала писмо от кралица на принцеса. Пише съвсем делово. Със същия успех можем да сме двама търговци, които приключват сделка.

Тя казва, че трябва да остана в предоставената ми къща, докато получа следващото си месечно кървене и се уверя, че не очаквам дете. Ако случаят е такъв, трябва да наредя на доктор Де Пуебла да поиска изплащането на наследството ми като вдовстваща принцеса на Уелс, и веднага щом получа пълната парична сума, а {m underline}не преди това{m} (подчертано, за да не е възможно да стане грешка), трябва да отплавам за Испания.

Ако, от друга страна, Бог се окаже милостив и аз чакам дете, тогава трябва да уверя доктор Де Пуебла, че парите за зестрата ми ще бъдат изплатени в брой и незабавно, той трябва да ми осигури полагаемата ми се сума за издръжка като на вдовстваща принцеса на Уелс, и трябва да си почивам и да се надявам на момче.

Трябва да ѝ пиша веднага и да ѝ съобщя дали смятам, че чакам дете. Трябва да ѝ пиша веднага щом бъда сигурна, и в двата случая, а освен това трябва да се доверя на доктор Де Пуебла и да се оставя под закрилата на доня Елвира.

Сгъвам писмото внимателно, като напасвам ъгълчетата му едно към друго, сякаш е много важно да го сгъна спретнато. Мисля си, че ако тя знаеше за отчаянието, което се плиска в кътчетата на ума ми като река от мрак, щеше да ми пише по-мило. Ако знаеше колко съм самотна, колко съм опечалена, колко много тъгувам за него, нямаше да ми пише за споразумения, наследства и титли. Ако знаеше колко много го обичах и как непоносимо ми е да живея без него, щеше да ми пише и да ми каже, че ме обича, че трябва да си отида у дома при нея веднага, без отлагане.

Пъхвам писмото в джоба на колана си и се изправям, сякаш се явявам на служба. Вече не съм дете. Няма да плача за майка си. Виждам, че не съм под специалните грижи на Бог, след като той можа да остави Артур да умре. Виждам, че не се ползвам със специалната обич на майка си, след като тя може да ме остави сама, в чужда страна.

Тя е не само майка, тя е кралица на Испания, и трябва да се погрижи да има внук, или, ако не успее да се сдобие с внук — с нерушим договор. Аз не съм просто млада жена, изгубила мъжа, когото обича. Аз съм принцеса на Испания и трябва да осигуря внук, или, ако не успея в това — нерушим договор. А в добавка към това, сега съм обвързана чрез едно обещание. Аз обещах, че отново ще бъда принцеса на Уелс и кралица на Англия. Обещах това на младия мъж, на когото обещах всичко. Ще изпълня това обещание заради него, независимо какво искат всички останали.

Испанският посланик не докладва веднага на техни испански величества. Вместо това, играейки обичайната си двойна игра, съобщи мнението на свещеника първо на краля на Англия.

— Нейният изповедник смята, че тя чака дете — отбеляза посланикът.

За първи път от дни крал Хенри почувства как му олеква на сърцето.

— За Бога, ако е така, това ще промени всичко.

— Дай Боже да е така. Бих се радвал на това — съгласи се Де Пуебла. — Но не мога да го гарантирам. Тя не показва признаци, че има нещо такова.

— Може би е още рано — съгласи се Хенри. — А Бог знае, и аз също знам, че едно дете в люлката не означава принц на трона. Пътят до короната е дълъг. Но за мен ще бъде голяма утеха, ако тя чака дете — а също и за кралицата — добави той, сякаш мисълта му беше хрумнала впоследствие.

— Следователно тя трябва да остане тук, в Англия, докато разберем със сигурност — заключи посланикът. — И ако не чака дете, ние с вас ще уредим сметките си и тя ще се прибере у дома. Майка ѝ иска тя да бъде изпратена у дома незабавно.

— Ще почакаме и ще видим — каза Хенри, без да дава съгласие за каквото и да било. — Майка ѝ ще трябва да почака като всички нас. А ако няма търпение да си получи обратно дъщерята, по-добре да изплати остатъка от зестрата.

— Няма да забавите връщането на принцесата при майка ѝ заради някакъв паричен въпрос — предположи посланикът.

— Колкото по-скоро бъде уредено всичко, толкова по-добре — каза кралят спокойно. — Ако чака дете, тогава тя е наша дъщеря и майка на нашия наследник; нищо няма да е твърде добро за нея. Ако ли не, тогава може да си отиде у дома при майка си веднага щом зестрата ѝ бъде изплатена.