Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Зная, че няма никаква Мери, която да расте в утробата ми, няма Артур, но няма да казвам нищо, докато не реша какво да предприема. Не смея да кажа нищо, докато не бъда сигурна как е редно да постъпя. Майка ми и баща ми ще кроят планове за доброто на Испания, крал Хенри ще крои планове за доброто на Англия. Сама, аз ще трябва да намеря начин да изпълня своето обещание. Никой няма да ми помогне. Никой не може дори да узнае какво правя. Единствен Артур в небесата ще разбере какво правя, а аз се чувствам безкрайно далече от него. Толкова е болезнено; болка, която не можех да си представя досега. Никога не съм се нуждаела от него повече, отколкото сега, сега, когато той е мъртъв, и само той може да ме посъветва как да изпълня обещанието си към него.

Каталина беше прекарала по-малко от месец в усамотение в двореца Кройдън, когато шамбеланът на краля дойде да ѝ съобщи, че Дърам Хаус в Странд е приготвена за нея и тя може да отиде там, когато ѝ е удобно.

— Това ли е обичайното място, на което би трябвало да отседне една принцеса на Уелс? — настойчиво се обърна Каталина към Де Пуебла, когото незабавно беше повикала в личния си кабинет. — Дърам Хаус ли е мястото, където е редно да бъде настанена една принцеса? Защо няма да живея отново в замъка Бейнардс?

— Дърам Хаус е напълно подходяща — заекна той, смутен от разпалеността ѝ. — И броят на слугите ви изобщо не е намален. Кралят не е поискал да освобождавате никого. Ще имате истински двор. А той ще ви плаща издръжка.

— Моето наследство като вдовица на принца?

Той избегна погледа ѝ.

— На този етап само издръжка. Не забравяйте — вашите родители не са му изплатили зестрата ви, така че той няма да ви изплати наследството ви на вдовица. Но ще ви даде добра сума, която ще ви позволи да поддържате положението си.

— Редно е да получа наследството си на вдовица.

Посланикът поклати глава:

— Той няма да го изплати, докато не получи пълната зестра. Но издръжката е добра, ще ви позволи да поддържате подобаващо домакинство.

Видя, че тя изпита огромно облекчение.

— Принцесо, безспорно е, че кралят уважава положението ви — каза той внимателно. — Не е нужно да изпитвате опасения по този въпрос. Разбира се, ако би могъл да получи уверение относно здравето ви…

Върху лицето на Каталина отново се появи непроницаемо изражение.

— Не зная какво имате предвид — каза тя кратко. — Добре съм. Можете да му кажете, че съм добре. Нищо повече.

Печеля време, като ги оставям да си мислят, че чакам дете. Толкова е мъчително, като знам, че месечното ми неразположение дойде и отмина, че съм готова да забременея от Артур, но той е мъртъв и погребан, и няма да дойде в леглото ми никога повече, и ние никога няма да създадем неговата дъщеря Мери и неговия син Артур.

Непоносимо ми е да им кажа истината: моята утроба е празна, няма бебе, което да отгледам заради него. А докато аз не казвам нищо, те също трябва да чакат. Няма да ме изпратят у дома в Испания, докато се надяват, че все още мога да бъда Нейна светлост майката на Уелския принц. Трябва да чакат.

А докато чакат, аз мога да подготвям това, което ще кажа, и което ще направя. Трябва да бъда разумна, както би била майка ми, и хитра като лисица, какъвто е моят баща. Трябва да бъда решителна като нея, и потайна като него. Трябва да измисля как и кога ще започна да изричам тази лъжа — голямата лъжа на принц Артур. Ако успея да я изрека така, че да убеди всички, ако успея да се поставя така, че да изпълня предопределената ми съдба, тогава Артур, обичният ми Артур, може да постигне онова, което искаше. Може да владее Англия чрез мен, мога да се омъжа за брат му и да стана кралица. Артур може да живее чрез детето, което ще зачена с брат му, можем да създадем онази Англия, която се заклехме, не ще съградим, въпреки злощастието, въпреки лекомислието на брат му, въпреки собственото ми отчаяние.

Няма да се предам на сърдечната мъка, ще се отдам на Англия. Ще спазя обещанието си. Ще бъда вярна на съпруга си и на съдбата си. И ще подготвям планове и кроежи, и ще обмисля как мога да победя това злощастие и да бъда онова, което съм родена да бъда. Как да бъда претендентката, която става кралица.

Малкият двор се премести в Дърам Хаус в последните дни на юни, а останалите придворни на Каталина се завръщаха унило един по един от замъка Лъдлоу, като разказваха за смълчан град и замък в траур. Каталина не изглеждаше особено доволна от смяната на обстановката, макар че Дърам Хаус беше красив дворец с прекрасни градини, спускащи се надолу до реката, със собствени стълби и пристан за лодки. Посланикът дойде да я посети и я намери в галерията в предната част на къщата, която гледаше към предния вътрешен двор отдолу и Айви Лейн — оттатък.