Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Бих предположила, че ще ви изпратят у дома — каза лейди Маргарет.

Каталина отново извърна глава. Погледна навън през прозореца, но очите ѝ не виждаха нищо. Лейди Маргарет чакаше: запита се дали принцесата ще каже още нещо.

— Една принцеса на Уелс има ли дом и в Лондон освен този тук? — попита тя. — В замъка Бейнардс ли ще се върна?

— Не сте принцеса на Уелс — поде лейди Маргарет. Готвеше се да обясни, но погледът, който Каталина обърна към нея, беше изпълнен с такъв мрачен гняв, че тя се поколеба. — Моля да ме извините — каза тя. — Помислих си, че може би не сте разбрали…

— Да разбера какво?

Бялото лице на Каталина бавно порозовяваше от гняв.

— Принцесо?

— Принцеса на какво? — процеди Каталина.

Лейди Маргарет се сниши в реверанс и не се надигна.

— Принцеса на какво? — изкрещя Каталина високо, вратата се отвори зад тях, доня Елвира влезе бързо в стаята, а после спря, когато видя Каталина на крака, с пламнали от гняв бузи, и лейди Маргарет на колене. Излезе отново, без да каже и дума.

— Принцеса на Испания — каза лейди Маргарет много тихо.

Настъпи напрегнато мълчание.

— Аз съм принцесата на Уелс — каза Каталина бавно. — Цял живот съм била принцеса на Уелс.

Лейди Маргарет се надигна и я погледна в лицето.

— Сега сте вдовстващата принцеса.

Каталина затисна устата си с ръка, за да удържи един болезнен вик.

— Съжалявам, принцесо.

Каталина поклати глава, останала без думи, притиснала устата си с юмрук, за да заглуши мъчителните си вопли. Лицето на лейди Маргарет беше мрачно.

— Ще ви наричат вдовстваща принцеса.

— Никога няма да отговоря на това обръщение.

— Това е титла, показваща уважение. Вместо обикновената английска дума „вдовица“.

Каталина стисна зъби и се извърна от приятелката си, за да погледне през прозореца.

— Можете да се изправите — каза тя през зъби. — Няма нужда да коленичите пред мен.

По-възрастната жена се изправи на крака и се поколеба.

— Кралицата ми пише. Искат да знаят как сте със здравето. Не само дали се чувствате добре и достатъчно силна, за да пътувате; всъщност трябва да знаят дали е възможно да чакате дете.

Каталина сключи ръце, и извърна лице, така че лейди Маргарет да не види студения ѝ гняв.

— Ако чакате дете и това дете е син, тогава той ще бъде принц на Уелс, а след това крал на Англия, а вие ще бъдете „нейна светлост, майката на краля“ — напомни ѝ тихо лейди Маргарет.

— А ако не очаквам дете?

— Тогава сте вдовстваща принцеса, а принц Хари е Уелски принц.

— А когато кралят умре?

— Тогава принц Хари ще стане крал.

— А аз?

Лейди Маргарет безмълвно сви рамене. „За вас почти нищо“ — казваше жестът. На глас тя каза:

— Вие все още сте инфантата. — Лейди Маргарет се опита да се усмихне. — Каквато ще бъдете винаги.

— А следващата кралица на Англия?

— Ще бъде съпругата на принц Хари.

Гневът напусна Каталина, тя отиде до огнището и се хвана за високата полица над него, за да не залитне. Малкият огън, който гореше зад решетката, не излъчваше топлина, която тя да може да почувства през плътната черна пола на траурната си рокля. Втренчи се в пламъците, сякаш искаше да проумее какво беше станало с нея.

— Отново се превърнах в това, което бях като тригодишно дете — каза тя бавно. — Инфантата на Испания, а не принцесата на Уелс. Невръстно дете. Без значение.

Лейди Маргарет, чиято собствена кралска кръв бе старателно „замърсена“ чрез брак с по-низш от нея човек, за да не може да представлява заплаха за заемания от Тюдорите престол на Англия, кимна.

— Принцесо, приемате положението на своя съпруг. Винаги е така за всички жени. Ако нямате нито съпруг, нито син, вие сте жена без положение. Имате само онова, с което сте родена.

— Ако се прибера у дома в Испания като вдовица и ме омъжат за ерцхерцог, ще бъда ерцхерцогиня Каталина, и изобщо няма да бъда принцеса. Няма да бъда принцеса на Уелс, и никога няма да стана кралица на Англия.

Лейди Маргарет кимна.

— Също като мен — каза тя.

Каталина обърна глава.

— Като вас?

— Аз бях принцеса от династията на Плантагенетите, племенница на крал Едуард, сестра на Едуард Уорик — наследникът на трона на крал Ричард. Ако крал Хенри беше загубил битката при Босуърт, сега на трона щеше да бъде крал Ричард, брат ми щеше да бъде негов наследник и Уелски принц, а аз щях да бъда принцеса Маргарет, каквато съм родена да бъда.

— Вместо това сте лейди Маргарет, съпруга на управителя на малък замък, дори не негов собствен, на края на Англия.