Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Това не може да се случва, той беше добре едва вчера. Това е някакъв ужасен сън, след миг ще се събудя и той ще ме целуне, и ще ми каже, че съм глупава. Никой не може да се разболее толкова бързо, никой не може за толкова кратко време да се превърне от силен и красив младеж в толкова безнадеждно болен човек. След миг ще се събудя. Не е възможно това да се случва. Не мога да се моля; но няма значение, че не мога да се моля, защото това не се случва наистина. Една молитва, изречена насън, не би означавала нищо. Една сънувана болест не значи нищо. Не съм суеверна езичница, за да се боя от сънища. След миг ще се събудя и ще се смеем на страховете ми.

Когато стана време за вечеря, тя се надигна, потопи пръст в светената вода, прекръсти се, и с все още мокро от водата чело се върна в покоите му, следвана плътно от доня Елвира.

Тълпите в коридорите пред покоите и приемната бяха по-гъсти от всякога — както мъже, така и жени, безмълвни, така сковани от скръб, че не можеха да изрекат и дума. Правеха път на принцесата, без да кажат дума освен прошепнати благословии. Каталина мина през тях, без да поглежда нито наляво, нито надясно, прекоси приемната, подмина масата с лекарствата, и пристъпи досами вратата на спалнята.

Стражът отстъпи настрани. Каталина почука леко на вратата и я бутна да се отвори.

Те се бяха надвесили над леглото му. Каталина го чу да кашля — плътна, мъчителна кашлица, сякаш в гърлото му бълбукаше вода.

— Madre de Dios 13 13 Майко Божия, Богородице (исп.). — Б.пр. — каза тя тихо. — Света Богородице, опази Артур.

Дочул шепота ѝ, докторът се обърна. Лицето му беше бледо.

— Дръпнете се назад! — възкликна той настойчиво. — Това е Потната болест.

Щом чу думите, от които се бе опасявала най-много, доня Елвира отстъпи назад и хвана роклята на Каталина, сякаш искаше да я издърпа от опасността.

— Пуснете ме! — изсъска Каталина и издърпа роклята си от ръцете на дуенята. — Няма да се приближавам, но трябва да говоря с него — каза тя овладяно.

Докторът долови решителността в гласа ѝ.

— Принцесо, той е прекалено слаб.

— Оставете ни — каза тя.

— Принцесо.

— Трябва да говоря с него. Това е въпрос, който засяга кралството.

Един бърз поглед към решителното ѝ лице му подсказа, че няма да приеме отказ. Той мина покрай нея с ниско сведена глава, последван от помощниците си. Принцесата направи лек жест с ръка и доня Елвира се оттегли. Каталина прекрачи прага и затвори вратата пред лицата им.

Видя как Артур се размърда негодуващо.

— Няма да се приближавам повече — увери го тя. — Обещавам. Но трябва да бъда с теб. Непоносимо ми е… — тя млъкна насред изречението.

Когато обърна лице към нея, то беше лъскаво от пот, косата му беше толкова мокра, както когато се върна от лов в дъжда. Младежкото му лице беше изопнато, болестта изсмукваше живота от него.

— Amo te — изрече той с устни, напукани и потъмнели от треската.

— Amo te — отвърна тя.

— Умирам — каза той мрачно.

Каталина не го прекъсна, нито отрече думите му. Артур видя как тя изправи леко рамене, сякаш бе залитнала под смъртоносен удар.

Той си пое хрипливо дъх.

— Но ти въпреки всичко трябва да станеш кралица на Англия.

— Какво?

Той треперливо си пое въздух.

— Любима — подчини ми се. Ти се закле да ми се подчиняваш.

— Ще сторя всичко, което пожелаеш.

— Омъжи се за Хари. Стани кралица. Роди нашите деца.

— Какво? — Тя беше толкова потресена, че ѝ се зави свят. Едва можеше да разбере какво казва той.

— Англия има нужда от велика кралица — каза той. — Особено с него. Той не е годен да управлява. Ти трябва да го научиш. Построй моите крепости. Създай моя флот. Защити се срещу шотландците. Роди моята дъщеря Мери. Роди сина ми Артур. Нека живея чрез теб.

— Любов моя…

— Позволи ми да го направя — прошепна той с копнеж. — Нека опазя Англия чрез теб. Нека живея чрез теб.

— Аз съм твоя съпруга — каза тя ожесточено. — Не негова.

Той кимна.

— Кажи им, че не си.

При тези думи тя залитна и потърси опипом вратата, за да се закрепи.

— Кажи им, че не съм успял да се справя. — Едва доловима усмивка се появи върху изпитото му лице. — Кажи им, че съм бил лишен от мъжественост. После се омъжи за Хари.

— Ти мразиш Хари! — избухна тя. — Невъзможно е да искаш да се омъжа за него. Той е дете! А аз те обичам.

— Той ще бъде крал — каза Артур отчаяно. — Така че ти ще бъдеш кралица. Омъжи се за него. Моля те. Любима. Заради мен.