Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Трябва да отида в параклиса. Трябва да се моля — каза Каталина на мига.

Наметна главата си с воал и се върна в кръглия параклис. За нейно удивление изповедникът на принц Артур беше пред олтара, с глава, ниско сведена в молитва, някои от най-изтъкнатите мъже от града и замъка бяха насядали около стената, със сведени глави. Каталина се вмъкна в стаята и падна на колене. Опря брадичка в дланите си и се вгледа в прегърбените рамене на свещеника, търсейки някакъв знак, че Бог чува молитвите му. Нямаше как да разбере. Тя затвори очи.

Мили Боже, пощади Артур, пощади скъпия ми съпруг, Артур. Той е още момче, аз още момиче, не сме имали време заедно, никакво време. Знаеш какво кралство ще създадем, ако той бъде пощаден. Знаеш какви планове имаме за тази страна, в каква свята крепост ще превърнем тази земя, как ще сразим маврите, как ще защитим това кралство от шотландците. Мили Боже, в милостта си пощади Артур и му позволи да се върне при мен. Искаме да имаме своите деца: Мери, която ще бъде розата от розовия храст, и нашият син Артур, който ще бъде третият римокатолически крал на Англия от династията на Тюдорите. Позволи ни да сторим онова, което обещахме. О, мили Боже, имай милост и го пощади. Майко Божия, застъпи се за нас и го пощади. Мили Господи Иисусе, пощади го. Аз, Каталина, съм тази, която моли за това, и моля в името на майка си, кралица Изабела, която цял живот Ти е служила, която е най-отдадената на християнството кралица, която е служила в Твоите кръстоносни походи. Тя е възлюбена от Теб, аз съм възлюбена от Теб. Моля Те, не ме изоставяй.

Докато Каталина се молеше, се стъмни, но тя не забеляза. Беше късно, когато доня Елвира я докосна леко по рамото и каза:

— Инфанта, трябва да вечеряте нещо и да си лягате.

Каталина обърна пребледняло лице към дуенята си.

— Какви са новините? — попита тя.

— Казват, че той е по-зле.

Мили Господи Иисусе, пощади го, сладки Иисусе, пощади ме, сладки Иисусе, пощади Англия. Кажи, че Артур не е по-зле.

На сутринта съобщиха, че той е прекарал добре нощта, но сред личните му слуги и камериери се мълвеше, че той отпадал. Температурата се беше повишила толкова много, че умът му блуждаеше; понякога си мислеше, че е в детската си стая със сестрите си и с брат си, понякога си мислеше, че е на сватбата си, облечен в блестящ бял сатен, а понякога — изключително странно — си мислеше, че се намира в някакъв фантастичен палат. Говореше за вътрешен двор с миртови храсти, за правоъгълник от вода като огледало, отразяващо златна сграда, и за летящи в кръг ята от бързолети, които обикалят безспир наоколо през целия слънчев ден.

— Ще отида при него — заяви Каталина на лейди Маргарет по пладне.

— Принцесо, може да е потната болест — каза рязко нейна светлост. — Не мога да ви позволя да се приближавате до него. Не мога да допусна да се заразите с нещо. Ще изменя на дълга си, ако ви позволя да се приближите твърде много до него.

— Дължите подчинение на мен! — процеди Каталина.

Жената срещу нея, самата тя принцеса, не трепна дори за миг.

— Първият ми дълг е към Англия — каза тя. — А ако носите наследник на Тюдорите, тогава моят дълг е както към вас, така и към това дете. Не спорете с мен, моля ви, принцесо. Не мога да ви позволя да пристъпите по-близо от долния край на леглото му.

— Нека отида там тогава — каза Каталина с тон на малко момиченце. — Моля ви, просто ми позволете да го видя.

Лейди Маргарет сведе глава и тръгна начело към кралските покои. Броят на хората, стълпили се в приемната, се беше увеличил, когато из града се беше разнесла вестта, че техният принц се бори за живота си; но хората бяха смълчани; смълчани като множество в траур. Чакаха и се молеха за розата на Англия. Няколко мъже видяха Каталина, с лице, забулено в дантелената ѝ пелерина, и ѝ подвикнаха благословия, после един човек излезе напред и падна на едно коляно.

— Бог да ви благослови, принцесо на Уелс — каза той. — И дано принцът се привдигне от леглото и отново бъде щастлив с вас.

— Амин — изрече Каталина с изстинали устни и продължи нататък.

Двойните врати към вътрешните покои се разтвориха рязко и Каталина влезе вътре. В личния кабинет на принца беше подредена импровизирана аптека — сгъваема маса с големи стъкленици с различни съставки, чукало и хаван, дъска за рязане — а половин дузина мъже в дълги и широки одежди, каквито носеха лекарите, се бяха събрали заедно. Каталина спря за миг, търсейки доктор Биъруърт.