Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Ще бдя над съня му — каза Каталина.

Лейди Маргарет отвори вратата и даде знак на главните камериери на принца. Даде им заповеди, а после задърпа принцесата през вътрешния двор към собствените ѝ покои.

— Елате, ваша светлост — каза тя. — Елате да се разходите с мен във вътрешния двор, а после аз ще се върна в покоите му и ще се погрижа да го настанят удобно.

— Ще се върна сега — настоя Каталина. — Ще бдя над съня му.

Маргарет хвърли поглед към доня Елвира.

— Добре е да стоите далече от покоите му, в случай, че той наистина има треска — каза тя, като говореше бавно и ясно на френски, за да може дуенята да я разбере. — Вашето здраве е изключително важно, принцесо. Няма да си простя, ако нещо се случи с някой от вас.

Доня Елвира пристъпи напред и присви устни. Лейди Маргарет знаеше, че на нея може да се разчита да опази принцесата от опасност.

— Но вие казахте, че той има само лека треска. Значи мога да отида при него?

— Нека почакаме да видим какво ще каже докторът. — Лейди Маргарет сниши глас. — Ако чакате дете, скъпа принцесо, не бихме искали да прихванете тази треска.

— Но ще вечерям с него.

— Ако е достатъчно добре.

— Но той ще иска да ме види?

— Несъмнено. — Лейди Маргарет се усмихна. — Когато треската му премине и тази вечер той се почувства по-добре и седне да изяде вечерята си, ще поиска да ви види. Трябва да бъдете търпелива.

Каталина кимна:

— Ако си тръгна сега, обещавате ли, че ще останете с него през цялото време?

— Ще се върна сега, ако се разходите навън, а после отидете в стаята си да четете, учите или шиете.

— Ще отида! — каза Каталина, покорявайки се мигновено. — Ще отида в покоите си, ако вие останете при него.

— Отивам веднага — обеща лейди Маргарет.

Тази малка градина е като двор на тъмница. Обикалям в кръг из градината с билките, и дъждът ръси над всичко капки, дребни като сълзи. В покоите ми не е по-добре, личният ми кабинет прилича на затворническа килия. Непоносимо ми е да имам някого при себе си, а същевременно не мога да търпя и да оставам сама. Накарах дамите да седят в приемната: от бъбренето им ми идва да запищя от раздразнение. Но когато остана сама в стаята си, копнея за компания. Искам някой да държи ръката ми и да ми казва, че всичко ще се оправи.

Слизам по тесните каменни стълби и минавам калдъръмената настилка, за да отида в кръглия параклис. В заоблената стена е поставен кръст и каменен олтар, а отдолу гори светлина. Това е място на пълен покой; но аз не мога да намеря покой. Пъхам студените си ръце в ръкавите, обгръщам тялото си и вървя покрай кръглата стена: до вратата има трийсет и шест стъпки, а после отново извървявам кръга, като магаре, впрегнато на работа. Моля се, но не вярвам, че ще бъда чута.

— Аз съм Каталина, принцеса на Испания и на Уелс — напомням си. — Аз съм Каталина, възлюбена от Бог, ползваща се със специалното Божие благоволение. Нищо не може да се обърка за мен. Нищо никога не може да се обърка толкова зле за мен. Божията воля е да се омъжа за Артур и да обединя кралствата Испания и Англия. Бог няма да позволи нещо да се случи на Артур или на мен. Зная, че Той обсипва с благоволението си майка ми и мен преди всички други. Този страх сигурно е изпратен, за да ме изпита. Но аз няма да се страхувам, защото знам, че нищо няма да се обърка за мен.

Каталина чакаше в покоите си, като на всеки час изпращаше дамите си да питат как е съпругът ѝ. Първите няколко часа те съобщаваха, че той още спи, че докторът му е приготвил отвара и стои до леглото му, чакайки го да се събуди. После, в три следобед, казаха, че се е събудил, но горял и бил и трескав. Беше изпил отварата и чакаха да видят спадането на температурата. В четири той беше по-зле, не по-добре, и докторът се зае да приготвя лек по друга рецепта.

Принцът не трябваше да вечеря, щеше само да пие малко хладък ейл и лековете, предписани от доктора за треската.

— Идете и го попитайте дали иска да ме види — нареди Каталина на една от английските си дами. — Непременно говорете с лейди Маргарет. Тя ми обеща, че ще вечерям с него. Напомнете ѝ.

Жената отиде и се върна с мрачно лице:

— Принцесо, всички са много разтревожени — каза тя. — Повикаха лекар от Лондон. Доктор Биъруърт, който го наглеждаше, не знае защо температурата не спада. Лейди Маргарет е там, а също и сър Ричард Поул, сър Уилям Томас, сър Хенри Върнън, сър Ричард Крофт — всички чакат отвън пред покоите му и вас също няма да пуснат да го видите. Казват, че умът му блуждае.