Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Артур ме прегръща плътно, сякаш му е непоносимо да ме пусне; но чувам как камериерът, който отговаря за спалнята му, отваря външната врата, за да донесе гореща вода. Отдръпвам се от него. Чувствам се, сякаш откъсвам пласт от собствената си кожа. Непоносимо ми е да се отдалеча от него.

Внезапно съм поразена от топлината на тялото му, от топлината, която се излъчва от усуканите завивки около нас.

— Толкова си горещ!

— Това е страст — казва той с усмивка. — Ще трябва да отида на литургия, за да се охладя.

Той се измъква от леглото и загръща раменете си с халата. Залита леко.

— Любими, добре ли си? — питам.

— Малко замаян, нищо повече — казва той. — Заслепен от страст, и за всичко си виновна ти. Ще се видим в параклиса. Моли се за мен, скъпа.

Ставам от леглото и махам резето на вратата към бойниците, за да го пусна да излезе. Той се олюлява леко, докато се качва по каменните стъпала, после го виждам как изправя рамене, за да вдиша свежия въздух. Затварям вратата зад гърба му, а после се връщам в леглото си. Хвърлям поглед из стаята: никой не би могъл да се досети, че той е бил тук. След миг доня Елвира потропва на вратата ми и влиза заедно с придворната дама, а зад тях — две прислужници с каната с гореща вода и роклята ми за деня.

— Спахте до късно, сигурно сте преуморена — казва доня Елвира неодобрително; но аз съм толкова умиротворена и толкова щастлива, че не си давам труд да отговоря.

В параклиса успяха само да си разменят скрити усмивки. След литургията Артур излезе на езда, а Каталина отиде да закуси. След закуска беше време да учи заедно със свещеника си, и Каталина се разположи край масата в прозоречната ниша заедно с него, с книгите пред тях, и се зае да изучава посланията на свети Павел.

Маргарет Поул влезе, докато Каталина затваряше книгата си.

— Принцът моли да отидете при него в покоите му — каза тя.

Каталина се изправи.

— Случило ли се е нещо?

— Мисля, че той не е добре. Отпрати всички освен личните си камериери и слугите си.

Каталина тръгна веднага, последвана от доня Елвира и лейди Маргарет. Покоите на принца бяха претъпкани с обичайните присъстващи в малкия двор: мъже, които търсеха благоволение или внимание, просители, молещи за справедливост, любопитни зяпачи и множество по-незначителни слуги и служители. Каталина си проправи път през всички тях до двойните врати към личните покои на Артур, и влезе.

Той седеше в един стол до огъня, с много бледо лице. Доня Елвира и лейди Маргарет чакаха на вратата, докато Каталина се отправи бързо към него.

— Болен ли си, любов моя? — попита тя бързо.

Той успя да се усмихне, но тя видя, че това му струваше усилие.

— Мисля, че съм хванал някаква простуда — каза той. — Не се приближавай, не искам да ти я предам.

— Горещо ли ти е? — попита тя със страх, мислейки си за „потната болест“, която започваше като треска и убиваше жертвите си.

— Не, усещам студ.

— Е, това не е изненадващо в тази страна, където непрекъснато вали или сняг, или дъжд.

Той отново успя да се усмихне.

Каталина се огледа наоколо и видя лейди Маргарет.

— Лейди Маргарет, трябва да повикаме лекаря на принца.

— Вече изпратих слугите си да го намерят — каза тя, като пристъпи напред.

— Не искам да се вдига шум — каза Артур раздразнено. — Просто исках да ви кажа, принцесо, че не мога да дойда на вечеря.

Погледът ѝ срещна неговия.

„Как ще останем насаме?“ — беше неизреченият въпрос.

— Ще позволите ли да вечерям в покоите ви? — попита тя. — Можем ли да вечеряме заедно, насаме, след като сте болен?

— Да, нека го направим — заяви той.

— Говорете първо с лекаря — посъветва го лейди Маргарет. — Ако ваша светлост позволи. Той може да ви посъветва какво да ядете, и дали е безопасно за принцесата да бъде с вас.

— Той не е болен — настоя Каталина. — Казва, че просто се чувства уморен. Причината е просто в студения въздух тук, или във влагата. Вчера беше студено, а той беше на езда през половината ден.

На вратата се почука и един глас се обади:

— Доктор Биъруърт е тук, ваша светлост.

Артур повдигна ръка в знак на разрешение. Доня Елвира отвори вратата и лекарят влезе в стаята.

— Принцът чувства студ и умора. — Каталина тръгна веднага към него, като заговори бързо на френски. — Болен ли е? Аз не мисля, че е болен. Вие какво мислите?

Докторът се поклони ниско на нея и на принца. Поклони се на лейди Маргарет и доня Елвира.