Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Малка пътека ги отведе до склона, който се спускаше стръмно от замъка надолу към реката. При приближаването им няколко агнета, след които лениво вървеше пастирче, се подплашиха и се разбягаха. Артур плъзна ръка около талията ѝ и тя нагоди крачките си към неговите.

— Наистина отглеждаме праскови — увери я той. — Другите неща — не, разбира се. Но съм сигурен, че можем да отглеждаме твоята lactuca , каквото и да е това. Трябва ни само градинар, който да донесе семената и който вече да е отглеждал нещата, които искаш. Защо не пишеш на главния градинар в Алхамбра и не го помолиш да ти изпрати някого?

— Мога ли да повикам градинар? — попита тя невярващо.

— Любов моя, ти ще бъдеш кралица на Англия. Можеш да повикаш цял полк градинари.

— Наистина ли?

Артур се засмя при вида на възторга, който озари лицето ѝ.

— Веднага. Не си ли даваше сметка за това?

— Не! Но къде ще сади растенията си той? До стената на замъка няма място, а ако освен зеленчуци ще садим и плодове…

— Ти си принцеса на Уелс! Можеш да си посадиш градина, където ти харесва. Можеш да получиш и цял Кент, ако искаш, скъпа моя.

— Кент?

— Там отглеждаме ябълки и хмел; мисля, че можем да пробваме с lactuca .

Каталина се засмя заедно с него:

— Не си и помислях такова нещо. Дори не си мечтаех да повикам градинар. Само да бях довела един още в началото! Имам всички тези безполезни придворни дами, а се нуждая от градинар.

— Може да го замениш за доня Елвира.

Тя се изкикоти звучно.

— Ах, Боже мой, ние сме благословени — каза той простичко. — Благословени сме един с друг, и в живота си. Ще имаш всичко, което поискаш, винаги. Кълна се в това. Искаш ли да пишеш на майка си? Тя може да ти изпрати двама добри градинари, а аз веднага ще наредя да обърнат малко земя.

— Ще пиша на Хуана — реши тя. — В Нидерландия. Тя живее в северната част на християнски свят като мен. Трябва да знае какво ще расте в такъв климат. Ще ѝ пиша и ще разбера какво е направила тя.

— И ще ядем lactuca ! — възкликна той, като целуна пръстите ѝ. — По цял ден. Няма да ядем нищо освен lactuca , каквото и да е това, като овце, които пасат трева.

— Разкажи ми приказка.

— Не, ти ми разкажи нещо.

— Ако ми разкажеш пак за падането на Гранада.

— Ще ти разкажа. Но ти трябва да ми обясниш нещо.

Артур се протегна и я придърпа, така че тя лежеше напряко на леглото, с глава на рамото му. Каталина чувстваше повдигането и спадането на гладките му гърди, докато дишаше, и чуваше лекото туптене на сърцето му, постоянно като любовта.

— Ще ти обясня всичко — тя долови усмивката в гласа му. — Днес съм необикновено мъдър. Трябваше да ме чуеш след вечеря, докато раздавах правосъдие.

— Ти си много справедлив — призна тя. — Наистина обичам да слушам, когато отсъждаш.

— Аз съм истински Соломон — каза той. — Ще ме наричат Артур Добрия.

— Артур Мъдрия — предложи тя.

— Артур Великолепния.

Каталина се изкикоти.

— Но искам да ми обясниш нещо, което чух за майка ти.

— Така ли, какво?

— Една от английските придворни дами ми каза, че тя била сгодена за тиранина Ричард. Помислих си, че сигурно съм я разбрала погрешно. Говорехме на френски, и си помислих, че сигурно съм сгрешила.

— О, онази история — каза той, като завъртя леко глава.

— Не е ли вярна? Надявам се, че не съм те обидила?

— Не, ни най-малко. Тази история често се разказва.

— Нима е вярна?

— Кой знае? Само майка ми и тиранинът Ричард могат да знаят какво се е случило. Единият от тях е мъртъв, а другият мълчи като гроб.

— Ще ми разкажеш ли? — попита тя предпазливо. — Или изобщо не бива да говорим за това?

Той сви рамене:

— Съществуват две истории — добре известната, и нейната сянка. Историята, която всички знаят, е че майка ми поискала свято убежище заедно с майка си и сестрите си; всички заедно се криели в една църква. Знаели, че ако излязат, ще бъдат арестувани от узурпатора Ричард и ще изчезнат в Тауър като малките ѝ братя. Никой не знаел дали принцовете са живи или мъртви, но никой не ги бил виждал, всички се опасявали, че те са мъртви. Майка ми писала на баща ми — е, майка ѝ наредила да го направи, — казала му, че ако той, един Тюдор от рода Ланкастър, дойде в Англия, тогава тя, принцеса от рода Йорк, ще се омъжи за него и старата вражда между двете фамилии ще приключи завинаги. Казала му да дойде и да я спаси, и да познае любовта ѝ. Той получил писмото, събрал армия, дошъл да намери принцесата, оженил се за нея, и донесъл мир на Англия.