Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— В Арагон — да, но в Кастилия той управлява редом с нея. Кастилия е нейната страна, а Арагон — неговата.

— В Англия никога не бихме подкрепили такова нещо — заяви Артур.

Тя се отдръпна възмутено от него. Преструваше се само наполовина.

— Казвам ти: ако имаме само едно дете и то е момиче, тогава тя ще управлява като кралица, и като кралица ще бъде също толкова добра, колкото може да бъде един мъж като крал.

— Е, тогава тя ще бъде нещо съвсем ново — каза той. — Ние тук не вярваме, че една жена може да защити страната така, както трябва да я защитава един крал.

— Една жена може да се сражава — каза тя на мига. — Трябва да видиш майка ми в доспехи. Дори аз бих могла да защитавам страната. Виждала съм война, а това е повече, отколкото си виждал ти. Мога да бъда толкова добър владетел, колкото и всеки мъж.

Той ѝ се усмихна, клатейки глава:

— Не и ако в страната нахлуят нашественици. Не би могла да командваш армия.

— Бих могла да командвам армия. Защо не?

— Никоя английска армия не би допуснала да бъде командвана от жена. Няма да приемат заповеди от жена.

— Ще приемат заповеди от командира си — заяви светкавично тя. — А ако не го сторят, значи не са годни като войници и трябва да бъдат съответно обучени.

Той се засмя и каза:

— Никой англичанин не би се подчинил на жена.

Упорството, изписало се на лицето ѝ, му подсказа, че тя не беше убедена.

— Единственото, което има значение, е да спечелиш битката — каза тя. — Единственото важно нещо е страната да бъде защитена. Няма значение кой води армията, стига тя да го следва.

— Е, във всеки случай, майка ми не е и помисляла да предяви претенции към трона. Не би и мечтала за такова нещо. Тя се омъжила за баща ми и станала кралица на Англия чрез брака си. И тъй като тя била принцесата на Йорк, а той бил наследникът на Ланкастър, планът на баба ми успял. Баща ми може и да е спечелил трона си чрез завоевание, в резултат на претенции; но ние ще го получим по наследство.

Каталина кимна:

— Майка ми казваше, че няма нищо лошо един мъж да бъде новак на престола. Важното не е да спечелиш трона, а да го задържиш.

— Ние ще го задържим — каза той уверено. — Ние с теб ще създадем велика страна. Ще построим пътища и пазари, църкви и училища. Ще изградим обръч от крепости по крайбрежието и ще построим кораби.

— Ще създадем съдилища, както направиха майка ми и баща ми в Испания — каза тя, като се отдаде на удоволствието да планира бъдеще, за което бяха единодушни. — Така че никой човек да не може да се отнася несправедливо към друг. Така че всеки човек да знае, че може да отиде в съда и проблемът му да бъде изслушан.

Той вдигна чаша за нея.

— Трябва да започнем да записваме това — каза той. — И трябва да започнем да планираме как да бъде направено.

— Ще минат години, преди да се възкачим на трона.

— Никога не се знае. Не го пожелавам — Бог знае, че почитам баща си и майка си и не бих пожелал нещо да се случи преди времето, което Бог е отредил. Но човек никога не знае. Аз съм Уелски принц, ти си принцеса. Но ние ще бъдем крал и кралица на Англия. Би трябвало да знаем кого ще приемем в двора си, редно е да знаем какви съветници ще изберем, добре е да знаем как ще направим тази страна наистина велика. Ако това е мечта, тогава можем да говорим за нея заедно нощем, както правим сега. Но ако е план, редно е да го пишем през деня, да се съветваме по него, да помислим как бихме могли да постигнем нещата, които искаме.

Лицето ѝ светна.

— Навярно ще е добре да се занимаваме с това, след като приключим с уроците си за деня. Може би възпитателят ти би ни помогнал, а също и моят изповедник.

— И моите съветници — каза той. — Бихме могли да започнем тук, в Уелс. Мога да направя каквото искам, в границите на разумното. Можем да основем колеж тук, и да построим училища. Можем дори да поръчаме тук построяването на кораб. В Уелс има корабостроители, можем да построим първия от отбранителните си кораби.

Тя плесна с ръце като малко момиче, каквото си беше всъщност.

— Можем да започнем царуването си! — възкликна.

— Да живее кралица Катерина! Кралица на Англия! — каза Артур закачливо, но при звука на думите спря и я погледна по-сериозно. — Нали знаеш, ще чуеш хората да казват това, любов моя. Vivat! Vivat Catalina Regina , кралица Катерина, кралица на Англия.

Това прилича на приключение — да се питаме каква страна можем да създадем, какви крал и кралица ще бъдем. Естествено е да мислим за Камелот. Това беше любимата ми книга от библиотеката на майка ми, а в библиотеката на бащата на Артур откривам протрития от прелистване екземпляр, който принадлежи на Артур.