Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— На безопасно място?

— Донякъде. Веднъж ми каза, че всяка сутрин се събуждал в очакване да го предадат на Едуард. А веднъж крал Едуард казал, че той трябва да се прибере у дома и че ще бъде топло посрещнат и ще му уредят брак. Докато пътували, баща ми се престорил на болен и избягал. Върнел ли се у дома, го чакала смърт.

Каталина примигна.

— Значи навремето той също е бил претендент.

Той ѝ се усмихна широко:

— Както казах. Именно затова се бои толкова много от претендентите. Знае какво може да постигне такъв човек, ако късметът е на негова страна. Ако го бяха заловили, щяха да го доведат у дома, за да намери смъртта си в Тауър. Точно както постъпи той с Уорик. Баща ми е щял да бъде убит в мига, щом крал Едуард го залови. Но той се престорил на болен и се измъкнал, прекосил границата и влязъл във Франция.

— Те не го предали обратно?

Артур се засмя:

— Подкрепили го. Той бил най-голямата заплаха за мира в Англия: разбира се, че го подкрепили. На французите им било изгодно да го подкрепят тогава: когато не бил крал, а претендент.

Тя кимна: беше дете на владетел, възхваляван от самия Макиавели. Всяка дъщеря на Фердинанд можеше да разбере двуличието по рождение.

— А после?

— Едуард умрял млад, в разцвета на силите си, оставяйки като наследник своя малък син. Брат му Ричард първо се възкачил на трона като настойник на детето му, докато момчето порасне, а след това узурпирал короната и затворил собствените си племенници, синовете на Едуард, малките принцове, в Тауър.

Тя кимна: това бяха историческите факти, които ѝ бяха преподавали в Испания, а по-мащабната история, засягаща смъртоносното съперничество за нечий трон — беше обща тема и за двамата млади хора.

— Те влезли в Тауър и не излезли никога вече — каза мрачно Артур. — Бог да прибере душите на бедните момчета — никой не знае какво е станало с тях. Народът се обърнал против Ричард, и хората повикали баща ми от Франция.

— Така ли?

— Баба ми привличала великите лордове един след друг на наша страна, била върховната заговорница. Двамата с Бъкингамския херцог съставили план и подготвили благородниците от кралството. Затова баща ми я почита толкова много: дължи ѝ трона си. А той изчакал, докато успее да прати вест на майка ми, за да ѝ каже, че ще се ожени за нея, ако завоюва трона.

— Защото я е обичал? — попита с надежда Каталина. — Тя е толкова красива!

— Не и той. Дори не я бил виждал. Не забравяй — бил е в изгнание през по-голямата част от живота си. Този брак бил планиран набързо, защото майка му знаела, че ако успее да ожени тях двамата, всички ще видят, че наследницата на Йорк се е омъжила за наследника на Ланкастър и войната ще може да приключи. А майката на майка ми приемала това решение като единствения си път към безопасността. Двете майки уговорили сделката заедно като две стари вещици над врящ котел. И двете са жени, които човек би предпочел да не ядосва.

— Той не я е обичал?

Каталина беше разочарована.

Артур се усмихна:

— Не. Това не е романс. И тя не го обичала. Но знаели какво трябва да правят. Когато баща ми пристигнал, победил Ричард и измъкнал короната на Англия изпод труповете, сред опустошението на бойното поле, знаел, че ще се ожени за принцесата, ще се възкачи на трона, и ще основе нова династия.

— Но нима тя и бездруго не е била следващата поред наследница на трона? — попита озадачена Каталина. — Нали нейният баща е крал Едуард? А чичо ѝ е загинал в битката и братята ѝ са били мъртви?

Той кимна:

— Тя е била най-възрастната принцеса.

— Тогава защо сама не е предявила правото си над трона?

— Аха, значи ти си бунтовница! — възкликна Артур. Хвана в шепа кичур от косата ѝ и притегли лицето ѝ към себе си. Целуна я по устата, която имаше вкус на вино и захаросани плодове. — При това — бунтовница, подкрепяща Йорк, което е още по-лошо.

— Просто си мислех, че тя би трябвало да предяви права за трона.

— Не и в тази страна — заяви Артур. — В тази Англия нямаме властващи кралици. Момичетата не стават наследници. Не могат да заемат трона.

— Но ако един крал има само дъщери?

Той сви рамене:

— Тогава това ще бъде трагедия за страната. Трябва да ми родиш момче, любов моя. Нищо друго няма да свърши работа.

— Но ако имаме само едно момиче?

— Тя ще се омъжи за принц, ще го направи принц-консорт на Англия, и той ще управлява редом с нея. Англия трябва да има крал. Така е направила майка ти. Тя управлява редом със съпруга си.