Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Обичате го, нали? — попита Маргарет, усмихната, и видя как лицето на по-младата жена светна.

— О, да — промълви момичето. — Наистина го обичам много.

По-възрастната жена се усмихна.

— Вие сте благословена — каза тя тихо. — Да бъдете принцеса и да намерите любовта с мъжа, за когото ви е наредено да се омъжите. Вие сте благословена, Каталина.

— Знам. Наистина мисля, че това е знак за особено Божие благоволение към мен.

По-възрастната жена се поколеба, когато чу това гръмко твърдение, но не я поправи. Увереността на младостта щеше да се изличи достатъчно скоро и без особена нужда от предупреждения.

— А забелязвате ли някакви признаци?

Каталина изглеждаше озадачена.

— За идването на дете? Знаете ли за какво да следите?

Младата жена се изчерви:

— Да, знам. Майка ми ми обясни. Все още няма признаци.

— Още е рано — каза лейди Маргарет успокоително. — Но мисля, че ако чакате дете, зестрата няма да представлява проблем. Смятам, че няма да бъдете лишавана от нищо, ако носите следващия принц от династията на Тюдорите.

— Редно е да ми плащат издръжка, независимо дали имам дете или не — отбеляза Каталина. — Аз съм принцеса на Уелс, редно е да получавам издръжка, за да поддържам домакинството си.

— Да — каза Маргарет сухо. — Но кой ще каже това на краля?

— Разкажи ми приказка.

Бяха окъпани в пъстрата, златиста светлина на свещите и огъня. Бе полунощ и в замъка цареше тишина, ако не се брояха приглушените им гласове; всички светлини бяха угасени, с изключение на пламтящия огън в покоите на Каталина, където двамата млади се съпротивляваха на съня.

— За какво да ти разкажа?

— Разкажи ми приказка за маврите.

Тя се замисли за миг и наметна с шал голите си рамене, за да се предпази от студа. Артур се беше проснал на леглото, но когато тя се раздвижи, той я придърпа съм себе си, така че главата ѝ се отпусна върху голите му гърди. Прокара ръка през пищната ѝ червена коса и я събра в юмрука си.

— Ще ти разкажа приказка за една от жените на владетеля — каза тя. — Не е измислена история. Вярна е. Тя била в харема; нали знаеш, че жените живеят отделно от мъжете в собствените си покои?

Той кимна, загледан как светлината на свещта потрепва по врата ѝ, във вдлъбнатината над ключицата ѝ.

— Веднъж тя гледала през прозореца, водите на реката под прозореца ѝ тъкмо били в отлив. Бедните деца от града си играели във водата. Били на малкия пристан за лодки, били разплискали кал навсякъде и се плъзгали, пързаляйки се в калта. Тя се смеела, докато ги гледала, и казала на дамите си колко ѝ се иска да може да играе така.

— Но не можела да излезе?

— Не, тя не можела да излезе никога. Нейните дами казали на евнусите, които пазели харема, а те казали на Великия везир, а той пък казал на султана, и когато тя се откъснала от прозореца и отишла в приемната си, познай какво видяла?

Той поклати глава, усмихнат.

— Какво?

— Приемната ѝ представлявала голяма мраморна зала. Подът бил направен от мрамор с розови жилки. Султанът наредил да донесат големи флакони с ароматизирано масло и да ги излеят на пода. На всички парфюмеристи в града било наредено да донесат в двореца розово масло. Направили гъста паста от маслото, от листенца от рози и билки, и я разстлали, на един фут дълбочина, по целия под на приемната ѝ. Жената на султана и нейните дами се разсъблекли по къси рокли, пързаляли се, играли в калта, пръскали се с розова вода, замервали се с розови цветчета и цял следобед се забавлявали като улични хлапета.

Той беше очарован.

— Колко прекрасно!

Тя му се усмихна:

— Сега е твой ред. Ти ми разкажи приказка.

— Нямам такива приказки. Във всички, които знам, става дума за битки и победи.

— Ти харесваш най-много такива истории и от тези, които ти разказвам — подчерта тя.

— Да. А сега баща ти отново тръгва на война.

— Така ли?

— Не знаеше ли?

Каталина поклати глава.

— Испанският посланик понякога ми изпраща бележка с новините, но не ми е съобщавал нищо. Кръстоносен поход ли е?

— Ти си кръвожаден воин на Христа. Неверниците направо сигурно не могат да си намерят място от страх. Не, не е кръстоносен поход. Става дума за далеч не толкова героична кауза. За доста голяма наша изненада, баща ти е сключил съюз с крал Луи Френски. Очевидно се готвят да нахлуят заедно в Италия и да си поделят плячката.

— Крал Луи? — попита тя изненадано. — Не може да бъде! Мислех, че ще бъдат врагове до смърт.