Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Доня Елвира отказва да учи английски. Преструва се, че не разбира френски, когато се говори с английски акцент. Към уелсците се отнася с пълно презрение, смята ги за почти нецивилизовани варвари, което не е много удобно, когато посещаваме жителите на Лъдлоу. Честно казано, понякога тя се държи по-надменно от всяка жена, която съм познавала, по-горда е дори от родната ми майка. Със сигурност е по-величествена от мен. Трябва да ѝ се възхищавам, но не мога да я обичам истински.

Но Маргарет Поул е била обучавана като племенница на крал и говори латински гладко като мен. С лекота разговаряме на френски, тя ме учи на английски, а когато попаднем на дума, която не знаем на нито един от общите ни езици, съчиняваме невероятни пантомими, които ни карат да се кикотим до сълзи. Разсмях я до плач, когато се опитах да демонстрирам лошо храносмилане, а стражите дотичаха, мислейки, че сме нападнати, когато тя използва всички дами от двора и техните прислужнички, за да ми демонстрира правилния протокол за английския лов.

Каталина си помисли, че може да повдигне пред Маргарет въпроса за бъдещето си и за своя свекър, който будеше в нея искрено безпокойство.

— Той беше недоволен, преди да заминем — каза тя. — Става въпрос за зестрата.

— О, така ли? — отвърна Маргарет. Двете жени седяха в една прозоречна ниша, в очакване мъжете да се върнат от лов. Навън беше ужасно студено и влажно: никоя от тях не беше пожелала да излезе. Маргарет смяташе, че е по-добре да не повдига сама спорния въпрос за зестрата на Каталина; вече беше чула от съпруга си, че испанският крал е усъвършенствал изкуството на двуличието. Беше се съгласил на значителна зестра за инфантата, но след това я бе изпратил в Англия само с половината пари. Останалата част — така предлагаше той — можела да бъде покрита с блюдата и съкровищата, които тя носеше като необходими за домакинството си. Разярен, крал Хенри беше настоял за пълната сума. Фердинанд Испански любезно бе отговорил, че домакинството на инфантата е снабдено с най-доброто: Хенри можел да избира.

Това беше лошо начало за един брак, който така или иначе бе осъществен единствено на основата на алчност, амбиция и общ страх от Франция. Каталина беше притисната между решителността на двама мъже със студени сърца. Маргарет предполагаше, че една от причините Каталина да бъде изпратена в замъка Лъдлоу със съпруга си, беше да я принудят да използва предметите и съдовете от собственото си домакинство, и по този начин да намали стойността им. Ако крал Хенри я беше задържал в двора в Уиндзор, или Гринич, или Уестминстър, тя щеше да се храни от неговите съдове, и баща ѝ можеше да заяви, че испанските съдове са почти като нови и могат да бъдат приети като зестра. Но сега всяка вечер се хранеха от златните блюда на Каталина и всяка драскотина, оставена по невнимание от нечий нож, снижаваше малко от стойността. Когато дойдеше време да се плати втората половина от зестрата, кралят на Испания щеше да открие, че се налага да плати в брой. Крал Фердинанд може и да беше суров човек и лукав в преговорите, но беше срещнал достоен съперник в лицето на краля на Англия, Хенри Тюдор.

— Той каза, че аз трябва да му бъда като дъщеря — поде внимателно Каталина. — Но не мога да му се подчинявам така, както е редно за една дъщеря, ако трябва да се подчиня на родния си баща. Баща ми нарежда да не използвам съдовете си и да ги дам на краля. Но той не приема. И тъй като зестрата не е изплатена, кралят ме отпраща без средства, дори не ми плаща издръжка.

— Испанският посланик не ви ли съветва?

Каталина направи лека гримаса:

— Той е верен само и единствено на краля — каза тя. — Не ми помага. Не го харесвам. Той е покръстен евреин. Човек, който лесно се приспособява. Испанец, но живее тук от години. Превърнал се е в човек, който служи на Тюдорите, а не на Арагон. Ще съобщя на баща си, че доктор Де Пуебла не му е добър служител, но междувременно съм лишена от добри съвети, а в домакинството ми доня Елвира и моят ковчежник непрекъснато се карат. Тя казва, че вещите и съкровищата ми трябва да бъдат дадени в залог на златарите, за да съберем пари, той казва, че няма да ги изпусне от поглед, докато не бъдат предадени на краля.

— А питахте ли принца как е редно да постъпите?

Каталина се поколеба:

— Това е въпрос, който трябва да се реши между баща му и моя баща — каза тя предпазливо. — Не исках да допусна това да смути отношенията ни. Той плати всичките ми разходи за пътуване тук. Ще трябва да плати на дамите ми в средата на лятото, а скоро ще имам и нужда от нови рокли. Не искам да го моля за пари. Не искам да ме помисли за алчна.