Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Това ми разказа и преди. Много хубава история.

Артур кимна.

— А историята, която не се разказва?

Той се изкикоти против волята си.

— Доста е скандална. Говори се, че тя изобщо не е била в свято убежище. Говори се, че напуснала убежището, напуснала майка си и сестрите си. Отишла в двора. Съпругата на крал Ричард била мъртва и той си търсел друга. Тя приела предложението за брак на крал Ричард. Щяла да се омъжи за своя чичо, тиранина, за човека, убил братята ѝ.

Ръката на Каталина бавно се вдигна към устата, за да заглуши шокираното ѝ ахване: очите ѝ бяха широко отворени:

— Не!

— Така се говори.

— Майка ти, кралицата?

— Самата тя — каза той. — Всъщност говорят и още по-лоши неща. Че тя и Ричард се сгодили, докато съпругата му била на смъртно легло. Затова винаги съществува такава враждебност между нея и баба ми. Баба ми ѝ няма доверие, но никога не казва защо.

— Как е могла? — запита тя.

— Как е могла да не го стори? — отвърна рязко той. — Ако погледнеш нещата от нейната гледна точка, тя е била принцеса на Йорк, баща ѝ бил мъртъв, майка ѝ била неприятелка на краля, принудена да се оттегли в убежище — затворничка също толкова, колкото ако била в Тауър. Ако искала да оцелее, трябвало по някакъв начин да се сдобие с благоволението на краля. Ако изобщо е искала да бъде призната за принцеса, трябвало да получи неговото признание. Ако искала да бъде кралица на Англия, трябвало да се омъжи за него.

— Но нима не би могла… — подхвана тя, а после млъкна.

— Не. — Той поклати глава. — Не виждаш ли? Тя била принцеса; нямала твърде голям избор. Ако е искала да остане жива, е щяла да бъде принудена да се подчини на краля. Ако искала да бъде кралица, щяла да е принудена да се омъжи за него.

— Можела е да събере собствена армия.

— Не и в Англия — напомни ѝ той. — Трябвало е да се омъжи за краля на Англия, за да стане кралица на страната. За нея това е бил единственият начин.

Каталина замълча за миг:

— Благодаря на Бог, че за да бъда кралица, трябваше да се омъжа за теб, че съдбата ме доведе толкова лесно тук.

Той се усмихна:

— Благодаря на Бог, че сме доволни от съдбата си. Защото щяхме да се оженим, и ти щеше да станеш кралица на Англия, независимо от това дали ме беше харесала или не. Нали?

— Да — каза тя. — За една принцеса никога не съществува избор.

Той кимна.

— Но баба ти, нейна светлост майката на краля, сигурно е планирала сватбата на майка ти с баща ти. Защо не ѝ прощава? Нали майка ти е била част от плана.

— Онези две властни жени — майката на баща ми и майката на майка ми — уговорили сделката помежду си като две перачки, продаващи крадено бельо.

Тя нададе лек, шокиран писък.

Артур се засмя: откриваше, че ужасно му се нрави да я изненадва.

— Ужасно, нали? — отвърна той спокойно. — В един момент майката на майка ми вероятно е била най-мразената жена в Англия.

— А къде е тя сега?

Той сви рамене:

— Беше в двора за известно време, но нейна светлост майката на краля дотолкова я ненавиждаше, че се отърва от нея. Била е прочута с красотата си, знаеш, а също и много умела в заговорите и кроежите. Баба ми я обвини, че крояла заговор срещу баща ми, и той избра да ѝ повярва.

— Нали не е мъртва? Нима са я екзекутирали?

— Не. Той я изпрати в манастир, тя вече изобщо не идва в двора.

Каталина бе ужасена.

— Баба ти е наредила родната майка на кралицата да бъде затворена в манастир?

Той кимна, с мрачно лице.

— Така е. Нека това ти служи за поука и предупреждение, любима. Баба ми не приема радушно в двора никой, който може да отклони вниманието от собствената ѝ власт. Погрижи се никога да не я ядосваш.

Каталина поклати глава.

— Никога не бих го сторила. Изпитвам пълен ужас от нея.

— Аз също! — засмя се той. — Но аз я познавам, и те предупреждавам. Тя няма да се спре пред нищо, за да задържи властта на сина си и на семейството си. Нищо няма да отклони вниманието ѝ от тази цел. Тя не обича никого освен него. Не обича мен, не е обичала съпрузите си — никого освен него.

— И теб дори?

Той поклати глава.

— Дори него не обича така, както ти разбираш обичта. Той е момчето, за което тя е решила, че е родено да бъде крал. Отпратила го, когато бил още почти бебе, в името на безопасността му. Погрижила се той да оцелее през момчешките си години. После му наредила да се изправи пред лицето на ужасна опасност, за да предяви правата си над трона. Можела е да обича само един крал.

Тя кимна.