Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Съжалявам, не разбирам — смутено се обърна той на английски към лейди Маргарет. — Какво казва принцесата?

Каталина плесна с ръце в пристъп на безсилно раздразнение.

— Принцът… — поде тя на английски.

Маргарет Поул дойде и застана до нея.

— Негова светлост не е добре — каза тя.

— Мога ли да говоря с него насаме? — попита докторът.

Артур кимна. Опита се да се надигне от стола, но почти залитна. Докторът мигновено се озова до него, за да го подкрепи, и го въведе в спалнята му.

— Не може да е болен. — Каталина се обърна към доня Елвира и ѝ заговори на испански. — Снощи беше добре. Едва тази сутрин почувства горещина. Но каза, че е само уморен. Но сега едва стои на краката си. Не може да е болен.

— Кой знае каква болест може да си навлече човек в този дъжд и мъгла? — отвърна кисело дуенята. — Цяло чудо е, че самата вие не сте болна. Цяло чудо е, че някой от нас може да понася това време.

— Не е болен — каза Каталина. — Просто е преуморен. Вчера язди дълго. И беше студено, имаше много студен вятър. Аз самата го забелязах.

— Вятър като този може да убие човек — каза доня Елвира мрачно. — Навява толкова много студ и влага.

— Престанете! — възкликна Каталина, като запуши ушите си с ръце. — Не искам да чувам и дума повече. Той просто е уморен, изтощен. И може би се е простудил. Няма нужда да говорите за убийствени ветрове и влага.

Лейди Маргарет пристъпи напред и нежно улови ръцете на Каталина.

— Бъдете търпелива, принцесо — посъветва я тя. — Доктор Биъруърт е много добър лекар и познава принца от детството му. Принцът е силен млад човек и е в добро здраве. Вероятно няма абсолютно никаква причина за тревога. Ако доктор Биъруърт се тревожи, ще повикаме личния лекар на краля от Лондон. Скоро ще го излекуваме.

Каталина кимна, отиде да седне до прозореца и се загледа навън. Небето се беше покрило с облаци, слънцето почти се бе скрило. Отново валеше, дъждовните капки се стичаха по малките стъклени прозорчета. Каталина се загледа в тях. Опита се да отклони ума си от мисълта за смъртта на брат си, който беше обичал толкова много съпругата си, очакваща раждането на техния син. Хуан беше умрял само няколко дни след като се разболя, и никой така и не разбра каква точно е била болестта му.

— Няма да мисля за него, не и за бедния Хуан — прошепна Каталина на себе си. — Нещата изобщо не са същите. Хуан винаги е бил крехък, дребен, но Артур е силен.

Стори ѝ се, че лекарят се забави дълго, и когато излезе от спалнята, Артур не беше с него. Каталина, която се беше надигнала от мястото си веднага щом вратата се отвори, надникна зад него и видя Артур да лежи на леглото, наполовина съблечен, полузаспал.

— Мисля, че личните му камериери трябва да го подготвят да си легне — каза докторът. — Много е отпаднал. По-добре ще е да си почива. Ако внимават, могат да го сложат да си легне, без да го събудят.

— Болен ли е? — попита Каталина, като говореше бавно на латински. — Aegrotat 9 9 Страда ли? (лат.). — Б.пр. ? Много ли е зле?

Докторът разпери ръце.

— Има треска — каза той предпазливо, като говореше бавно на френски. — Мога да му дам отвара, която ще свали температурата.

— Знаете ли какво е? — попита лейди Маргарет, с много нисък глас. — Не е потната болест, нали?

— Дай Боже да не е. А и в града няма други случаи, доколкото знам. Но трябва да пазите тишина около него и да го оставите да си почива. Ще отида да приготвя отварата и ще се върна.

Приглушеният английски беше неразбираем за Каталина.

— Какво казва той? Какво каза? — настойчиво запита тя лейди Маргарет.

— Нищо повече от това, което чухте — успокои я по-възрастната жена. — Принцът има треска и се нуждае от почивка. Нека повикам слугите му да го съблекат и да го сложат да си легне както трябва. Ако довечера е по-добре, може да вечеряте с него. Знам, че това ще му хареса.

— Къде отива той? — извика Каталина, когато докторът се поклони и тръгна към вратата. — Той трябва да остане и да наглежда принца!

— Отива да му приготви отвара за облекчаване на треската. Ще се върне веднага. За принца ще бъдат положени най-добрите грижи, ваша светлост. Ние също го обичаме. Няма да го пренебрегнем.

— Зная, че няма… само… Докторът ще се забави ли?

— Ще дойде възможно най-бързо. Пък и вижте, принцът спи. Сънят ще бъде най-доброто лекарство за него. Той може да поспи, да събере сили и да вечеря с вас.

— Мислите ли, че той ще е по-добре тази вечер?

— Ако става дума просто за лека треска и умора, тогава той ще се оправи след няколко дни — каза твърдо лейди Маргарет.