Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Неверниците могат да живеят така — каза тя решително. — В Ал Андалус маври, християни и евреи живееха в мир и приятелство редом едни до други. Но ако си християнски крал, твой дълг е да отведеш поданиците си в лоното Божие.

Каталина наблюдаваше Артур, докато той говореше с един човек, после с втори, а после, по знак от доня Елвира, правеше реверанс на съпруга си и се оттегляше от залата. Прочиташе вечерните си молитви, преобличаше се в нощницата си, седеше с дамите си, отиваше в спалнята си и чакаше, чакаше, чакаше.

— Можете да си вървите, тази нощ ще спя сама — казваше тя на доня Елвира.

— Отново? — Дуенята се намръщваше. — Не сте имали другарка в леглото, откакто дойдохме в замъка. Ами ако се събудите през нощта и имате нужда от нещо?

— Спя по-добре, когато в стаята няма никой друг — казваше Каталина — Сега можете да ме оставите.

Дуенята и дамите ѝ пожелаваха „лека нощ“ и си тръгваха, камериерките идваха и развързваха връзките на корсажа ѝ, изваждаха иглите, с които беше прикрепена диадемата ѝ, развързваха обувките ѝ и събуваха дългите ѝ чорапи. Подаваха ѝ затоплената ленена нощница, а тя молеше за пелерината си, казвайки, че ще поседи още малко до огъня, а след това ги отпращаше.

В тишината, докато замъкът притихваше за нощта, тя го чакаше. После, най-сетне, чуваше тихия звук от стъпките му пред външната врата на стаята ѝ, на входа към бойниците, простиращи се между неговата и нейната кула. Тя се спускаше към вратата и махаше резето; бузите му бяха порозовели от студа, пелерината му — наметната върху нощната риза, когато влизаше припряно и студеният вятър нахлуваше заедно с него, когато тя се хвърляше в обятията му.

— Разкажи ми приказка.

— Коя да бъде тази вечер?

— Разкажи ми за семейството си.

— Да ти разкажа ли за майка ми като момиче?

— О, да. И тя ли е била принцеса на Кастилия като теб?

Каталина поклати глава:

— Не, съвсем не. Тя не живяла защитено, не е била в безопасност. Живеела в двора на брат си, баща ѝ бил мъртъв, а брат ѝ не я обичал както подобава. Знаел, че тя е единствената му законна наследница. Дъщеря му била негова любимка; но всички знаели, че тя не е негова, че му е натрапена от неговата съпруга. Дори ѝ дали прозвище по името на любовника на кралицата. Наричали я „Белтранеха“ по името на баща ѝ. Можеш ли да се сетиш за нещо по-позорно?

Артур покорно поклати глава:

— Не.

— Майка ми била почти затворничка в братовия си двор; кралицата я мразела, разбира се, придворните били недружелюбни, а брат ѝ кроял заговор да я обезнаследи. Дори родната им майка не можела да го накара да се вразуми.

— Защо не? — попита той, а после улови ръката ѝ, когато видя сянка да прекосява лицето ѝ. — Ах, любима, съжалявам. Какво има?

— Майка ѝ се поболяла — каза тя. — Поболяла се от тъга. Не разбирам напълно каква е била тази болест, но тя почти не можела да говори или да се движи. Можела само да плаче.

— Значи майка ти нямала кой да я закриля?

— Не, а после брат ѝ, кралят, наредил да я сгодят за дон Педро Хирон — тя леко се надигна, седна в леглото и обви коленете си с ръце. — Говорело се, че той е продал душата си на дявола; бил ужасно лош човек. Майка ми се заклела, че ще отдаде душата си на Бог и Бог ще спаси нея, девицата, от подобна съдба. Казала, че със сигурност един милостив Бог няма да допусне момиче като нея, принцеса, да оцелее дълги години в един от най-ужасните кралски дворове на Европа, за да я хвърли накрая в ръцете на мъж, който би я съсипал, който я желае само защото е млада и недокосната, и който иска да я отвлече.

Забелязал романтичния ритъм на разказа, Артур прикри една усмивка.

— Разказваш много добре — каза той. — Надявам се, че историята завършва щастливо.

Каталина вдигна ръка като трубадур, призоваващ за тишина.

— Най-близката ѝ приятелка и придворна дама Беатрис взела нож и се заклела, че ще убие дон Педро, преди той да докосне Изабела; но майка ми стояла на колене пред молитвения си стол три дни и три нощи и се молила безспирно това похищение да ѝ бъде спестено.

— Той бил на път към нея, щял да пристигне още на следващия ден. Вечерта хапнал и пийнал добре, докато разказвал на другарите си, че утре щял да бъде в леглото на най-знатната девица в Кастилия. Но същата нощ умрял — гласът на Каталина се сниши до благоговеен шепот. — Умрял, преди да допие виното от вечерята си. Паднал мъртъв така безвъзвратно, сякаш Бог бил протегнал ръка от небесата и го откъснал от живота така, както добър градинар откъсва от листото листна въшка.