Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Пристигна пратеник от кралския двор с подаръци за новобрачните: двойка елени от Уиндзорската гора, пакет с книги за Каталина, писма от кралица Елизабет и заповеди от нейна светлост майката на краля, която беше научила — макар никой да не можеше да разбере как — че по време на лова на принца са съборени няколко живи плета, и нареждаше на Артур да се погрижи те да бъдат възстановени, а собственикът на земята — обезщетен.

Артур донесе писмото в стаята на Каталина, когато я посети вечерта.

— Как може тя да знае всичко? — запита той настойчиво.

— Човекът сигурно ѝ е писал — каза тя унило.

— Защо не е дошъл направо при мен?

— Може би защото я познава? Неин васал ли е?

— Възможно е — каза той. — Тя има мрежа от съюзници, която обхваща като паяжина страната.

— Добре е да отидеш да се срещнеш с него — реши Каталина. — Можем да отидем двамата. Можем да му занесем подарък — малко месо или нещо друго, и да платим дължимото.

Артур поклати глава, все така удивен от властта на баба си.

— О, да, можем да го направим. Но как може тя да знае всичко?

— Така се управлява — каза тя. — Нали? Стремиш се да знаеш всичко, и всеки, който има тревоги, да се обръща към теб. После поданиците ти привикват да се подчиняват, а ти привикваш да заповядваш.

Той се засмя и каза:

— Виждам, че съм се оженил за втора Маргарет Боуфорт. Бог да ми е на помощ с още една такава жена в семейството.

Каталина се усмихна.

— Добре е да внимаваш — призна тя. — Аз съм дъщеря на силна жена. Дори баща ми прави, каквото му нареди тя.

Той остави писмото и я взе в прегръдките си.

— Цял ден копнея за теб — прошепна в топлата извивка на врата ѝ.

Тя разтвори предницата на нощната му риза, за да може да притисне буза към сладко ухаещата му кожа.

— О, любов моя.

С едно движение, слети в едно, те се отправиха към леглото.

— О, любов моя.

— Разкажи ми приказка.

— Какво да ти разкажа тази вечер?

— Разкажи ми как са се оженили баща ти и майка ти. И техният брак ли е бил уговорен като нашият?

— О, не — възкликна тя. — Ни най-малко. Тя била съвсем сама на света, и макар че Бог я спасил от дон Педро, още не била в безопасност. Знаела, че брат ѝ е готов да я омъжи за всеки, който би му гарантирал, че ще ѝ попречи да наследи трона му.

— Това били мрачни години за нея; казваше, че когато се обръщала към майка си, било все едно да говори на мъртвите. Баба ми била потънала в света на собствената си тъга, не можела да направи нищо, за да помогне на собствената си дъщеря.

— Братовчедът на майка ми, единствената ѝ надежда, бил наследникът на съседното кралство: Фердинанд Арагонски. Той дошъл при нея предрешен. Без никакви войници, без никакви слуги, препуснал през нощта и стигнал до замъка, в който тя се борела да оцелее. Накарал да го въведат вътре, и когато смъкнал шапката и пелерината си, тя го видяла и го познала начаса.

Артур беше възхитен.

— Наистина ли?

Каталина се усмихна:

— Не е ли като романс? Тя ми разказа, че го обикнала веднага, влюбила се още щом го видяла, като принцеса от някоя поема. Той ѝ предложил брак начаса, и тя приела мигновено. Той се влюбил в нея през онази нощ, от пръв поглед, а това е нещо, което никоя принцеса не може да очаква. Майка ми и баща ми били благословени от Бог. Той ги тласнал към любовта, а стремежът на сърцата им съвпаднал с интересите им.

— Бог се грижи за владетелите на Испания — отбеляза Артур, полушеговито.

Тя кимна:

— Баща ти беше прав да се стреми към приятелство с нас. Ние създаваме кралството си от Ал Андалус, земите на мавърските владетели. Имаме Кастилия и Арагон, сега владеем Гранада, ще имаме и още. Баща ми е решил да завладее Навара, и няма да спре дотам. Знам, че е твърдо решен да завладее и Неапол. Мисля, че няма да бъде удовлетворен, докато всички южни и западни области на Франция не станат наши. Ще видиш. Още не е постигнал границите, които иска за Испания.

— Тайно ли са се оженили? — попита той, все още удивен от тази кралска двойка, която бе поела живота си в собствените си ръце и бе изковала собствената си съдба.

Изражението ѝ се промени и стана малко смутено:

— Той ѝ казал, че има църковно разрешение за брак, но то не било подписано както трябва. Боя се, че я е измамил.

Той се намръщи:

— Прекрасният ти баща е излъгал благочестивата си съпруга?

Тя се усмихна леко и печално:

— Всъщност той би сторил всичко, за да постигне своето. Бързо се научаваш как стоят нещата, когато имаш общи дела с него. Той винаги мисли напред — две, може би три стъпки напред. Знаел, че майка ми е набожна и благочестива и че не би се омъжила без разрешението от Църквата, и хоп — в ръката ѝ се озовава разрешение.