Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Вероятно. Баба ми е готова да твърди, че произхожда дори от самата Градина на Едем — отвърна той. — Това са граничните уелски земи, ние произхождаме от Оуен ап Тюдор от Глендауър, и с радост си приписваме заслугите за всичко.

Както предрече Артур, щом огънят догореше, запяваха старите уелски песни за магии и вълшебства в тъмни гори, които никой човек не можеше да познава. И разказваха за битки и славни победи, спечелени с умение и храброст. На странния си език те разказваха легенди за Артур и Камелот, за принц Мерлин, за Гуинивиър: кралицата, предала съпруга си заради греховна любов.

— Ще умра, ако ти си вземеш любовник — прошепна ѝ той, докато един паж им наливаше вино, заставайки пред тях, така че от залата не можеха да ги видят.

— Аз дори не виждам никой друг, когато си край мен — увери го тя. — Виждам единствено теб.

Всяка вечер имаше музика или някакво забавление за двора в Лъдлоу. Майката на краля бе постановила, че в домакинството на принца трябва да цари веселие — това беше отплата за лоялността на уелсците, поставили сина ѝ Хенри Тюдор на един несигурен престол. Нейният внук трябваше да се отплаща на мъжете, слезли от хълмовете, за да се бият за Тюдорите, и да им напомни, че е принц на Уелс, и че ще продължи да разчита на подкрепата им, за да управлява англичаните, на които изобщо никой не може да разчита. Уелсците трябваше да обединят сили с Англия и двете страни заедно можеха да попречат на шотландците да преминат границата, и да се справят с ирландците.

Когато музикантите засвиреха бавните, тържествени испански танци, Каталина танцуваше с някоя от дамите си, чувствайки прикования върху нея поглед на Артур, запазвайки строго и сдържано изражение, като маска на актьор, представляващ достопочтеността; макар да копнееше да се завърти и да люшне бедра като жена в харем, като мавърска робиня, която танцува за някой султан. Но шпионите на майката на краля следяха за всичко, дори в Лъдлоу, и щяха да побързат да съобщят за всяка проява на невъздържаност от страна на младата принцеса. Понякога Каталина хвърляше крадешком поглед към съпруга си и виждаше прикованите му върху нея очи, погледа му на млад влюбен мъж. Тя щракваше с пръсти, уж като част от танца, но всъщност за да го предупреди, че се взира в нея по начин, който нямаше да се хареса на баба му; и той се обръщаше настрани и заговаряше някого, откъсвайки с усилие поглед от нея.

Дори след като музиката спреше и музикантите и актьорите си отидеха, двамата млади не можеха да бъдат сами. Край тях вечно се тълпяха мъже, които търсеха съвет от Артур, искаха услуги, земя или влияние, те се приближаваха до него и говореха тихо, на английски, който Каталина още не разбираше напълно, или на уелски, който според нея никой никога не би могъл да разбере. Господството на закона почти не важеше в пограничните земи, всеки земевладелец беше като военен главатар в собственото си владение. По-навътре в планините все още имаше хора, които мислеха, че на престола е Ричард; които не знаеха нищо за променения свят; които не говореха английски; които не се подчиняваха на абсолютно никакви закони.

Артур възразяваше, възхваляваше, предлагаше враждите да бъдат изгладени, похищенията на собственост да бъдат уредени с обезщетения, гордите уелски главатари да работят заедно, за да стане земята им така процъфтяваща, както съседна Англия, вместо да прахосват времето си в завист. Долините и крайбрежните земи бяха във владение на дузина дребни благородници, а по високите хълмове мъжете живееха в кланове като диви племена. Артур беше твърдо решен постепенно да направи необходимото законът да се простира из цялата страна.

— Всеки човек трябва да знае, че законът е по-могъщ от неговия господар — каза Каталина. — Това направиха маврите в Испания, а майка ми и баща ми последваха примера им. Маврите не си даваха труд да променят религиите на хората, нито езика им, просто осигуряваха мир и благоденствие и поставяха закона над всичко.

— Половината от моите лордове биха сметнали думите ти за ерес — подразни я той. — А сега майка ти и баща ти налагат своята религия, вече прогониха евреите; маврите ще са следващите.

Тя се намръщи:

— Знам — каза. — И има много страдания. Но тяхното намерение беше да позволят на хората да изповядват собствената си религия. Това беше тяхното обещание, когато завоюваха Гранада.

— Не мислиш ли, че за да създадеш една държава, хората в нея трябва винаги да бъдат от една вяра? — попита той.