Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Би трябвало да отправя благодарност за Артур, но не се осмелявам дори да мисля за него, когато съм на колене пред Бог. Не мога да мисля за него без греха на плътското желание. Дори самият му образ в ума ми е дълбока тайна, езическа наслада. Сигурна съм, че това не е святата радост от брака. Такава силна наслада трябва да е грях. Подобно тъмно, дълбоко плътско желание и удовлетворение не могат да се равняват с чистото, невинно зачатие на един малък принц, какъвто е целият смисъл и целта на този брак. Бяхме положени в леглото от архиепископ, но страстното ни съвкупяване е толкова животинско, колкото и това на две препичащи се на слънце змии, увили се една около друга в насладата си. Пазя насладата, която получавам от Артур, в тайна от всички, дори от Бог.

Не бих могла да се доверя на никого, дори и да исках. Изрично ни е забранено да бъдем заедно, когато пожелаем. Баба му, Нейна светлост майката на краля, е разпоредила така, както се разпорежда за всичко, дори за всичко тук, в пограничните земи на Уелс. Заявила е, че той трябва да ме посещава в стаята ми по веднъж всяка седмица, с изключение на времето на месечните ми неразположения; трябва да пристига преди десет часа и да си тръгва преди шест. Подчиняваме ѝ се, разбира се, всички ѝ се подчиняват. Веднъж седмично, както е наредила, той влиза през голямата зала, с вид на млад мъж, подчиняващ се неохотно, а на сутринта ме напуска мълчаливо и си отива тихо и сдържано като млад мъж, който е изпълнил дълга си, а не като човек, будувал цяла нощ, изпълнена със спираща дъха наслада. Никога не се хвали какво удоволствие е изпитал; когато идват да го отведат от покоите ми, не казва нищо, никой не знае каква радост изпитваме от взаимната си страст. Никой никога не ще узнае, че ние сме заедно всяка нощ. Срещаме се на бойниците, които се простират от неговите покои до моите на самия връх на замъка, сиво-синьото небе се извива като арка над нас и се съвкупяваме тайно като любовници, скрити от нощта; отиваме в моята стая, или в неговата, и си създаваме заедно таен, съкровен свят, изпълнен със скрита радост.

Дори в този претъпкан малък замък, пълен с любопитни досадници и с шпионите на майката на краля, никой не знае, че сме заедно, и никой не знае колко сме влюбени.

След литургията кралската двойка отиваше да закуси в отделните си покои, макар че предпочитаха да бъдат заедно. Замъкът Лъдлоу копираше официалността на кралския двор. Майката на краля бе постановила, че след закуска Артур трябва да учи с възпитателя си или да спортува, ако времето позволява, а Каталина трябваше да работи с възпитателя си, да шие, да чете или да се разхожда в градината.

— Градина! — прошепна полугласно Каталина в разположеното в ъгъла на крепостните стени малко късче зелена морава с пейка от подгизнал торф в единия край на тясна леха. — Питам се дали някога е виждала истинска градина?

Следобед можеха да излизат да яздят заедно, за да ловуват в гората около замъка. Околностите бяха богати, реката течеше бързо през широка долина със стари, гъсти гори по склоновете на хълмовете. Каталина си мислеше, че може би ще обикне пасищата около река Тийм и начина, по който на хоризонта тъмният цвят на хълмовете отстъпваше място на небето. Но в това време, посред зима, пейзажът бе сиво-бял, само скрежът или снегът нарушаваха черния цвят на студените гори. Времето често беше твърде лошо и принцесата изобщо не можеше да излезе. Тя мразеше влажната мъгла или валежите от ситна ледена суграшица. Артур често яздеше сам.

— Дори да остана, не биха ми позволили да бъда с теб — казваше той печално. — Баба ми ще ми постави някаква друга задача.

— Тогава върви! — казваше тя с усмивка, макар че времето до вечеря ѝ се струваше ужасно дълго, а тя нямаше нищо за вършене, освен да чака ловците да се приберат у дома.

Излизаха в града веднъж седмично, за да отидат в църквата „Сейнт Лорънс“ за литургия, или да посетят малкия параклис край стената на замъка, да присъстват на вечеря, организирана от някоя от изтъкнатите гилдии, или за да гледат бой с петли, или борба на бикове с кучета, или представления на актьори. Каталина бе впечатлена от спретнатата красота на градчето; мястото беше избегнало жестокостта на войните между Йорк и Ланкастър, на които Хенри Тюдор най-сетне бе сложил край.

— Мирът е всичко за едно кралство — отбеляза тя пред Артур.

— Сега заплаха за нас могат да бъдат единствено шотландците — каза той. — Родът Йорк са мои предци, както и родът Ланкастър, така че съперничеството им приключва с мен. Единственото, което трябва да направим, е да опазим сигурността на севера.