Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Роклите ми, които така се изопваха и ме стягаха през корема през зимата, ми се струват по-хлабави през април, а после стават още по-свободни. Нареждам на всичките си жени, освен Мария, да излязат, развързвам роклята си, показвам ѝ корема си и питам дали съм започнала да отслабвам около талията.

— Не знам — казва тя; но от ужасеното ѝ лице се досещам, че коремът ми е по-малък, че е очевидно, че там няма бебе, готово да се роди.

След още седмица е очевидно за всички, че коремът ми се смалява, че отново отслабвам. Акушерките се опитват да ми кажат, че понякога коремът на жената се смалява точно преди бебето да се роди, когато бебето слиза надолу, за да се роди, споделят всякакви подобни тайни познания. Гледам ги студено и ми се иска да можех да повикам истински лекар, който да ми каже истината.

— Коремът ми е по-малък, а месечният ми цикъл дойде точно днес — казвам им направо. — Кървя. Както знаете, кървях всеки месец, откакто изгубих момичето. Как е възможно да чакам дете?

Те махат нервно с ръце и не могат да кажат нищо. Не знаят. Казват ми, че това са въпроси, с които трябва да се обърна към уважавания лекар на съпруга си. Преди всичко именно той, а не те, каза, че още нося дете. Те никога не са казвали, че очаквам дете, просто са били повикани да помагат при раждане. Не те са онези, които са казали, че нося бебе.

— Но какво си помислихте, когато той каза, че има близнак? — настоявам. — Не се ли съгласихте с него, когато той каза, че съм изгубила дете и въпреки това съм запазила едно?

Те клатят глави. Не са знаели.

— Трябва да сте си помислили нещо — казвам нетърпеливо. — Видяхте ме да губя бебето си. Видяхте как коремът ми си остава голям. Каква би могла да бъде причината за това, ако не друго дете?

— Божия воля — казва една от тях безпомощно.

— Амин — казвам, но ми струва голямо усилие да го изрека.

— Искам да се срещна пак с онзи лекар — каза тихо Катерина на Мария де Салинас.

— Ваша светлост, възможно е той да не е в Лондон. Пътува със свитата на някакъв френски граф. Може да е заминал.

— Разбери дали е още в Лондон, или кога го очакват да се върне — каза кралицата. — Не казвай на никого, че именно аз съм питала за него.

Мария де Салинас погледна съчувствено господарката си.

— Искате да ви посъветва как да родите син? — попита тя с нисък глас.

— В Англия няма университет, в който да се изучава медицина — каза Катерина горчиво. — Няма такъв, в който се преподават езици. Няма университет, в който да се преподава астрономия, или математика, геометрия, география, космография или дори науката за животните или растенията. Университетите на Англия са горе-долу от толкова голяма полза, колкото един манастир с монаси, които оцветяват полетата на свещени текстове.

Безцеремонността на Катерина накара Мария де Салинас да ахне стреснато.

— Църквата казва…

— Църквата не се нуждае от добри лекари. На църквата не ѝ е нужно да знае как се зачеват синове — каза троснато Катерина. — Църквата може да си продължава с откровенията на светците. Не ѝ е нужно нищо повече от Светото писание. Служителите на църквата са мъже, които не се измъчват от болестите и трудностите на жените. Но онези от нас, които водим земния си живот днес, онези от нас, които живеят в света, особено онези от нас, които са жени, всички ние имаме нужда от нещо повече.

— Но вие казахте, че не искате езически познания. Казахте го на самия лекар. Казахте, че майка ви е била права да затвори университетите на неверниците.

— Майка ми имаше половин дузина деца — отвърна Катерина ядосано. — Но ти казвам: ако можеше да намери лекар, който да спаси брат ми, щеше да го приеме, та дори да се беше обучавал в самия пъкъл. Тя сбърка, като обърна гръб на познанието на маврите. Сгреши. Никога не съм смятала, че е съвършена, но имам по-ниско мнение за нея сега. Тя допусна огромна грешка, когато прогони и техните мъдри учени заедно с останалите неверници.

— Самата църква обяви тяхната начетеност за ерес — отбеляза Мария. — Как може човек да има едното без другото?

— Сигурна съм, че не знаеш нищо за това — каза дъщерята на Изабела, притисната натясно. — Не е подобаващо да обсъждаш подобен въпрос, а освен това ти казах какво искам да направиш.

Мавърът, Юсуф, отсъства от Лондон, но хората в къщата, където е отседнал, казват, че е запазил наетите си стаи, и щял да се върне още същата седмица. Ще трябва да бъда търпелива. Ще продължа усамотението в очакване на раждането, и ще се опитам да бъда търпелива.