Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Защо бихте се усъмнили в мнението на собствения си лекар?

Извръщам се от въпросителния му, искрен поглед.

— Не знам — казвам уклончиво.

— Инфанта, мисля, че всъщност знаете.

— Откъде мога да знам?

— Благодарение на женската си интуиция.

— Не я притежавам.

Той се усмихва на упоритостта ми:

— Добре тогава, жено, лишена от интуиция, какво мислите с будния си ум, след като сте решили да отричате онова, което тялото ви казва?

— Откъде мога да знам какво би трябвало да мисля? — питам. — Майка ми е мъртва. Най-близкият ми приятел в Англия… — млъквам рязко, преди да мога да изрека името на Артур. — Нямам на кого да се доверя. Една акушерка казва едно, втора твърди друго. Лекарят е сигурен… но на него му се налага да бъде сигурен. Кралят го възнаграждава само за добри новини. Как мога да зная истината?

— Смятам, че знаете, въпреки волята си — настоява той внимателно. — Тялото ви ще ви подскаже. Предполагам, че месечните ви цикли не са се подновили?

— Не, кървих — признавам неохотно. — Миналата седмица.

— Болезнено ли?

— Да.

— Гърдите ви чувствителни ли са?

— Бяха.

— По-налети ли са от обикновено?

— Не.

— Усещате ли детето? Движи ли се в утробата ви?

— Не чувствам нищо, откакто изгубих момичето.

— Сега изпитвате ли болка?

— Вече не. Чувствам…

— Да?

— Нищо. Не чувствам нищо.

Той не казва нищо; седи мълчаливо, диша толкова тихо, че все едно седя с кротко заспала черна котка. Поглежда Мария.

— Може ли да я докосна?

— Не — казва тя. — Тя е кралицата. Никой не може да я докосва.

Той свива рамене:

— Тя е жена като всяка друга. Иска дете като всяка жена. Защо не бива да докосвам корема ѝ, както бих докоснал всяка жена?

— Тя е кралицата — повтаря Мария. — Не може да бъде докосвана. Нейното тяло е миропомазано.

Мавърът се усмихва, сякаш в тази свята истина има нещо забавно.

— Е, надявам се, че някой я е докосвал, иначе изобщо не може да има налице дете — отбелязва.

— Съпругът ѝ. Миропомазан крал — казва Мария кратко. — И внимавайте какво говорите. Тези неща са свещени.

— Ако не мога да я прегледам, тогава ще трябва да кажа само онова, което мисля, като я гледам. Щом не може да се подложи на преглед, тогава ще трябва да се задоволи с догадки. — Той се обръща към мен. — Ако бяхте обикновена жена, а не кралица, сега щях да взема ръцете ви в своите.

— Защо?

— Защото трябва да ви съобщя печална вест.

Бавно протягам ръце с пръсти, окичени със скъпоценни пръстени. Той ги поема нежно, тъмните му ръце са нежни като детско докосване. Тъмните му очи се вглеждат в моите без страх, лицето му е угрижено и развълнувано.

— Щом кървите, най-вероятно е утробата ви да е празна — казва той. — В нея няма дете. Ако гърдите ви не са налети, значи не се пълнят с мляко, тялото ви не се подготвя да храни дете. Ако в шестия месец не усещате в утробата ви да се движи дете, то или детето е мъртво, или там няма дете. Ако не чувствате нищо, то причината вероятно е, че няма какво да почувствате.

— Коремът ми все още е подут — отмятам назад пелерината си и му показвам извивката на корема си под долната дреха. — Твърд е, не съм дебела, изглеждам така, както преди да изгубя първото бебе.

— Възможно е да е инфекция — казва той замислено. — Или — да се помолим на Аллах да не е така — може да е израстък, вредно образувание. Или може да е помятане, от което още да не сте изхвърлили плода.

Отдръпвам ръцете си.

— Урочасвате ме!

— Никога — казва той. — За мен, в този момент, вие не сте Каталина, инфанта на Испания, а просто жена, която е помолила за помощта ми. Съжалявам за вас.

— Голяма помощ, няма що! — прекъсва го Мария де Салинас троснато. — От голяма помощ ни бяхте!

— Както и да е, не вярвам в това — казвам аз. — Вашето мнение е едно, доктор Филдинг смята друго. Защо би трябвало да вярвам на вас, вместо на един добър християнин?

Той ме гледа дълго, с нежно изражение.

— Иска ми се да можех да ви дам по-добро мнение — казва. — Но предполагам, че има мнозина, които ще ви кажат удобни лъжи. Аз вярвам в казването на истината. Ще се моля за вас.

— Не искам вашите невернически молитви — казвам грубо. — Можете да си вървите, и да вземете със себе си лошото си мнение и своите ереси.