Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Разпознавам, че е неверник в мига, щом го виждам. Той е черен като абанос, очите му — тъмни като черен кехлибар, устата му — широка и чувствена, лицето — едновременно весело и състрадателно. Горната част на ръцете му е черна, те са тъмни като лицето му, с дълги пръсти, с розови нокти, с кафяви длани, гънките им са наситени с неговия цвят. Ако бях хиромант, бих могла да проследя линията на живота върху африканската му длан като прашни кафяви следи, оставени от каруца в поле от червена глина. Веднага познавам, че е мавър или нубиец; и ме обзема желание да го отпратя от покоите си. Но същевременно съзнавам, че той може да е единственият лекар в тази страна, който притежава нужните ми познания.

Сънародниците на този човек — неверници, грешници, изправили черните си лица срещу Бог — имат медицина, каквато ние нямаме. По някаква причина Бог и неговите ангели не са ни разкрили познанието, което тези хора са търсили и открили. Тези хора са прочели на гръцки всичко, което гръцките лекари са мислили. После сами са правили изследвания, със забранени инструменти, изучавайки човешкото тяло, сякаш е тяло на животно, без страх или уважение. Те създават налудничави теории, изпълнени със забранени мисли, а след това ги изпробват, без религиозни предразсъдъци. Подготвени са да мислят всичко, да вземат предвид всичко; нищо не е забранено. Тези хора са опитни в области, в които ние сме невежи, в които аз съм невежа. Може и да гледам на него с презрение като на човек, произхождащ от раса на диваци, може и да гледам на него пренебрежително като на неверник, обречен да отиде в пъкъла; но ми е необходимо да разбера какво знае.

Ако склони да ми каже.

— Аз съм Каталина, инфанта на Испания, кралица Катерина Английска — казвам направо, за да знае, че си има работа с кралица и дъщеря на кралица, която е победила неговия народ.

Той накланя глава, гордо като някой барон.

— Аз съм Юсуф, син на Исмаил.

— Роб ли сте?

— Роден съм като син на робиня, но съм свободен човек.

— Майка ми не допускаше робството — казвам му. — Казваше, че то не се допуска от нашата религия, нашата християнска религия.

— Въпреки това тя изпрати народа ми в робство — отбелязва той. — Навярно е смятала, че високите принципи и добрите намерения свършват на вашата граница.

— След като вашият народ отказва да приеме Божието спасение, няма значение какво ще се случи с тленните ви тела.

Лицето му светва развеселено и той се разсмива, с тих, заразителен смях.

— Мисля, че има значение за нас — казва той. — Моят народ допуска робството, но не го оправдаваме по този начин. И най-важното е, че при нас робството не може да се наследи. Когато се раждаш, независимо от положението на майка си, се раждаш свободен. Такъв е законът, и мисля, че е много добър.

— Е, няма значение какво мислите вие — казвам грубо. — Тъй като грешите.

Той отново се засмива на глас, истински развеселен, сякаш съм казала нещо много забавно.

— Колко ли трябва да е хубаво винаги да знаеш, че си прав — казва. — Може би винаги ще бъдете сигурна в правотата си. Но, Каталина Испанска и Катерина Английска, бих ви напомнил, че понякога е по-добре да знаете въпросите, отколкото отговорите.

При тези думи се поколебавам.

— Но аз имам нужда от вас само за отговорите — казвам. — Имате ли познания по медицина? Знаете ли дали една жена е в състояние да зачене син? Дали носи дете?

— Понякога това може да се узнае — казва той. — Понякога е в ръцете на Аллах, хвала на светото Му име, а в някои случаи все още не разбираме достатъчно, за да бъдем сигурни.

Прекръствам се, когато чувам името на Аллах, бързо като старица, която се предпазва от уроки. Той се усмихва на жеста ми, който не го смущава ни най-малко.

— Какво искате да знаете? — пита той с глас, изпълнен с благосклонност. — Какво е това, което толкова силно искате да узнаете, та се налага да викате за съвет един неверник? Бедната кралица, трябва да сте много самотна, щом се нуждаете от помощта на врага си.

Съчувствието в гласа му кара очите ми мигновено да се напълнят със сълзи и аз бързо прокарвам ръка по лицето си.

— Загубих едно бебе — казвам кратко. — Дъщеря. Моят лекар казва, че са били близнаци, и че в утробата ми все още има друго дете, че ще има друго раждане.

— Тогава защо ме викате?

— Искам да знам със сигурност — казвам. — Ако има друго дете, ще трябва да се оттегля в очакване на раждането, цял свят ще ме наблюдава. Искам да узная дали бебето е живо в мен сега, дали е момче, дали ще се роди живо.