Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Катерина му се усмихна:

— Както виждаш.

— Е, трябва. И ще имаш всичко, което поискаш.

— Ще кажа на готвачите, ако искам нещо.

— А акушерките ще те посещават сутрин и вечер, за да се уверят, че си добре.

— Да — съгласи се тя. — И ако е рекъл Господ, ще имаме син.

Мария де Салинас, моята вярна приятелка, която бе дошла с мен от Испания и беше останала с мен през хубавите ни месеци и тежките ни години, беше тази, която откри мавъра. Той придружаваше един заможен търговец, пътуващ от Генуа за Париж, бяха посетили Лондон, за да оценят известно количество злато, и Мария чула за него от една жена, която дарила сто паунда на света Богородица от Уолсингам, надявайки се да роди син.

— Говорят, че той можел да помогне на безплодни жени да родят — прошепва ми тя, като се озърта, за да се увери, че никоя от другите ми дами не се е приближила достатъчно, за да подслушва.

Прекръствам се, сякаш за да избегна изкушението.

— Тогава сигурно използва черни изкуства.

— Принцесо, смятат го за великолепен лекар. Обучен от учители, които са били в университета в Толедо.

— Няма да се срещна с него.

— Защото мислите, че си служи с черни изкуства?

— Защото той е мой враг и враг на майка ми. Тя знаеше, че познанието на маврите е незаконно придобито, почерпено от дявола, не от разкритата Божия истина. Тя прогони маврите от Испания, а с тях — и магическите им изкуства.

— Ваша светлост, той може да е единственият лекар в Англия, който знае нещо за жените.

— Няма да го приема.

Мария прие отказа ми и изчака да отминат няколко седмици, а после една нощ се събудих с болка дълбоко в корема и бавно почувствах идването на кръвта. Тя беше нащрек, готова да повика прислужничките с кърпите и с една кана, за да се измия, а когато се върнах отново в леглото и осъзнахме, че това бе просто възобновеният ми месечен цикъл, тя пристъпи тихо и застана до горната табла на леглото. Лейди Маргарет Поул стоеше безмълвно на прага.

— Ваша светлост, моля ви, срещнете се с този лекар.

— Той е мавър.

— Да, но мисля, че е единственият човек в тази страна, който ще разбере какво става. Как може да имате месечни цикли, ако очаквате дете? Може би губите второто бебе. Трябва да ви прегледа лекар, на когото можем да се доверим.

— Мария, той е мой враг. Враг е на майка ми. Тя цял живот е гонила неговия народ от Испания.

— С тях загубихме и мъдростта им — казва тихо Мария. — Вие не сте живели в Испания от близо едно десетилетие, ваша светлост, не знаете какво е там сега. Моят брат ми пише, че хората боледуват и няма болници, които могат да ги излекуват. Монахините и монасите правят всичко по силите си; но нямат познания. Ако счупите ръка или крак, се налага ковачът да ги намести. Бръснарите изпълняват ролята на хирурзи, зъбари работят на пазара и чупят челюстите на хората. Акушерките отиват да израждат деца, след като са погребали покойник, цял покрит с язви, и погубват повече бебета, отколкото довеждат живи на бял свят. Уменията на мавърските лекари, с техните познания за тялото, билките за облекчаване на болката, инструментите им за хирургични операции, и настояванията им хората да се къпят — всичко това е изгубено.

— Ако това е било греховно познание, по-добре е да бъде изгубено — казвам упорито.

— Защо Бог би застанал на страната на невежеството, мръсотията и болестите? — пита тя ожесточено. — Простете ми, ваша светлост, но в това няма смисъл. Освен това забравяте какво искаше майка ви. Тя казваше винаги, че университетите трябва да бъдат възстановени, за да преподават християнски познания. Но междувременно беше избила или прогонила всички учители, които знаеха нещо.

— Кралицата няма да пожелае да бъде съветвана от един еретик — каза лейди Маргарет твърдо. — Никоя английска дама не би се допитала до мавър.

Мария се обръща към мен:

— Моля ви, ваша светлост.

Толкова ме боли, че не мога да понеса един спор.

— И двете можете да ме оставите сега — казвам. — Просто ме оставете да поспя.

Лейди Маргарет излиза през вратата, но Мария спира за миг да затвори капаците, така че да остана на сянка.

— О, нека дойде тогава — казвам. — Но не и докато съм в това състояние. Може да дойде следващата седмица.

Тя го превежда по тайното стълбище, което минава от избите през един коридор за слугите до личните покои на кралицата в двореца Ричмънд. Уморено се обличам за вечеря, и го пускам да влезе в покоите ми, докато връзките на корсажа ми още не са завързани, по долна риза, с наметната отгоре пелерина. Правя гримаса при мисълта какво би казала майка ми за това, че в личните ми покои влиза мъж. Но знам, в сърцето си, че трябва да се срещна с лекар, който може да ми каже как да родя син за Англия. И, ако трябва да бъда честна, знам, че нещо не е наред с бебето, което твърдят, че нося.