Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Съпруже, съжалявам, имам тъжни новини за нас — казвам.

Лицето, което той обръща към мен, е навъсено.

— Разбрах, че не е възможно да са добри, когато лейди Маргарет дойде да ме повика.

Безсмислено е да се гневя. Ще се опитам да овладея и неговите, и своите чувства.

— Не очаквам дете — казвам без заобикалки. — Лекарят трябва да е допуснал грешка. Имало е само едно дете и съм го изгубила. Това усамотение в очакване на раждането беше грешка. Утре се връщам в двора.

— Как може да е сгрешил с подобно нещо?

Леко свивам рамене. Идва ми да кажа: защото е надут глупак и твоя пионка, а ти се заобикаляш с хора, които винаги ти съобщават само добри новини и се страхуват да ти казват лоши. Вместо това казвам неутрално:

— Трябва да е сгрешил.

— Ще изглеждам като глупак! — избухва той. — Отсъстваше близо три месеца, а накрая не можеш да покажеш нищо на хората.

За момент не казвам нищо. Безсмислено е да си пожелавам да бях омъжена за човек, чиято първа мисъл щеше да е за мен.

— Никой няма да си помисли нищо подобно — казвам твърдо. — Ако изобщо кажат нещо, то ще бъде, че аз съм глупачка, щом не съм могла да разбера дали чакам дете или не. Но поне имахме едно бебе и това означава, че можем да имаме друго.

— Наистина ли? — пита той, незабавно обнадежден. — Но защо я изгубихме? Недоволен ли е Бог от нас? Извършили ли сме някакъв грях? Това знак за Божието недоволство ли е?

Прехапвам долната си устна, за да възпра въпроса, който ми зададе мавърът: нима Бог е толкова отмъстителен, че би убил невинно дете, за да накаже родителите за грях, толкова дребен, та дори не знаят, че са го извършили?

— Съвестта ми е чиста — казвам твърдо.

— Моята също — изрича той бързо, твърде бързо.

Но моята съвест не е чиста. Същата нощ падам на колене пред лика на разпнатия Бог и поне веднъж се моля истински, не мечтая за Артур, нито се допитвам до спомена си за майка си. Затварям очи и се моля.

— Господи, това беше обещание, дадено на умиращ човек — казвам бавно. — Той настоя да го получи от мен. Беше за доброто на Англия. То трябваше да поведе кралството и новия крал по пътя на църквата. Трябваше да предпази Англия от маврите и от греха. Знам, че то ми донесе богатство, а също и трона, но не го направих за своя облага. Ако това е грях, Господи, то дай ми знак сега. Ако не бива да бъда негова съпруга, то кажи ми сега. Защото вярвам, че постъпих правилно, и че постъпвам правилно. И вярвам, че Ти не би ми отнел сина, за да ме накажеш за това. Вярвам, че Ти си милостив Бог. И вярвам, че направих онова, което беше правилно за Артур, за Хенри, за Англия и за мен.

Отпускам се назад, сядам на пети и чакам дълго — час, може би повече, в случай, че моят Бог, Богът на майка ми, реши да ми заговори в гнева Си.

Той не ми заговаря.

Затова ще продължа да приемам, че съм права. Артур беше прав да настоява да изпълня обещанието си, аз бях права да изрека онази лъжа, майка ми беше права в твърдението си, че Божията воля е да бъда кралица на Англия, и че каквото и да се случи, нищо няма да промени това.

Лейди Маргарет Поул идва да поседи с мен тази вечер, последната вечер от усамотението ми, и донася столчето си до отсрещната страна на огъня, достатъчно близо, за да не могат лесно да ни подслушат.

— Имам да ви съобщя нещо — казва тя.

Поглеждам лицето ѝ: толкова е безизразно, та веднага разбирам, че се е случило нещо лошо.

— Кажете ми — казвам мигновено.

Тя прави лека неприязнена гримаса.

— Съжалявам, че ви съобщавам дворцовите клюки.

— Много добре. Кажете ми.

— Става дума за сестрата на Бъкингамския херцог.

— Елизабет? — питам, мислейки си за хубавата млада жена, която дойде при мен в мига щом разбра, че ще бъда кралица, и попита дали може да бъде моя придворна дама.

— Не, Ан.

Кимвам: това е по-младата сестра на Елизабет — тъмнооко момиче с дяволит блясък в погледа, което обича мъжката компания. Популярна е в двора сред младите мъже, но — поне докато аз съм там — се държи с необходимата сдържана изисканост на млада дама от най-високопоставеното семейство в страната, на служба при кралицата.

— Какво за нея?

— Виждала се е с Уилям Комптън, без да каже на никого. Уговаряли си тайни срещи. Брат ѝ е много разстроен. Казал е на съпруга ѝ, а той е вбесен, че тя е рискувала своята репутация и неговото добро име във флирт с приятеля на краля.