Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Не зная къде е — призна момичето.

— В стаята на придворните дами? — предположи Катерина. — В покоите на Бъкингамския херцог?

— Мисля, че е заминала — осмели се да каже момичето. Някой ахна, а после се възцари тишина.

— Заминала ли? — Катерина се огледа наоколо. — Някой ще ми каже ли какво става? — попита тя, с достатъчно спокоен тон. — Къде е отишла лейди Елизабет? И как може да е заминала без моето позволение?

Момичето отстъпи назад. В този момент в стаята влезе лейди Маргарет Поул.

— Лейди Маргарет — каза любезно Катерина. — Мадж ми съобщи, че лейди Елизабет е напуснала двора без мое позволение и без да се сбогува с мен. Какво става?

Катерина почувства как развеселената усмивка застива на лицето ѝ, когато старата ѝ приятелка поклати леко глава, а Мадж, облекчена, се отпусна отново на мястото си.

— Какво има? — попита Катерина по-тихо.

Привидно без да се помръднат, всички дами протегнаха шии напред да чуят как лейди Маргарет ще обясни последния развой на събитията.

— Мисля, че кралят и Бъкингамският херцог са си разменили тежки думи — каза лейди Маргарет гладко. — Херцогът е напуснал двора и е взел със себе си двете си сестри.

— Но те са мои придворни дами. На служба при мен. Не могат да си тръгнат без мое позволение.

— Постъпката им е крайно погрешна, наистина — каза Маргарет. Нещо в начина, по който беше скръстила ръце в скута си и в спокойния ѝ, хладен поглед, предупреди Катерина да не настоява.

— Е, какво правихте в мое отсъствие? — обърна се Катерина към дамите, опитвайки се да разведри настроението в стаята.

Всички изведнъж придобиха смутени изражения.

— Научихте ли нови песни? Танцувахте ли в живи картини? — попита Катерина.

— Аз знам една нова песен — обади се едно от момичетата. — Да я изпея ли?

Катерина кимна; една от другите дами веднага взе лютня. Сякаш всички бързаха да ѝ доставят удоволствие. Катерина се усмихна и започна да отмерва ритъма с ръка по страничната облегалка на стола си. Като жена, родена и отгледана в двор на заговорници, разбираше, че нещо наистина много се е объркало.

Чу се шум на приближаваща компания и стражите на Катерина отвориха със замах вратата за краля и свитата му. Дамите се изправиха, изтупаха полите си, прехапаха устните си, за да порозовеят, и засияха в очакване. Някои се смееха весело без причина. Хенри влезе с широки крачки, все още в дрехите си за езда, заобиколен от приятелите си, хванал под ръка Уилям Комптън.

Катерина отново долови нещо различно в съпруга си. При влизането си той не я взе в обятията си, не я целуна по бузите. Не застана в самия център на стаята, за да ѝ се поклони. Влезе заедно с най-добрия си приятел: двамата почти се криеха един зад друг, като момчета, хванати в дребна простъпка: наполовина смутени, наполовина наперени. При острия поглед на Катерина Комптън тромаво се измъкна, Хенри поздрави съпругата си без въодушевление, с унило сведени очи; улови ръката ѝ, а после я целуна по бузата, не по устата.

— Добре ли сте сега? — попита той.

— Да — каза тя спокойно. — Вече съм съвсем добре. А вие как сте, сър?

— О — каза той безгрижно. — Добре съм. Такава гонитба имахме тази сутрин. Иска ми се да бяхте с нас. Мисля, че стигнахме на половината път до Съсекс.

— Ще изляза утре — обеща му Катерина.

— Достатъчно здрава ли сте?

— Съвсем добре съм — повтори тя.

Хенри изглеждаше облекчен.

— Мислех, че ще боледувате с месеци — изтърси той.

Тя усмихнато поклати глава, питайки се кой ли му беше казал това.

— Хайде да закусим — каза той. — Умирам от глад.

Хвана я за ръката и я поведе към голямата зала. Придворните се подредиха небрежно зад тях. Катерина чуваше приглушеното жужене на превъзбудения им шепот. Наклони глава към Хенри, така че никой да не долови думите ѝ.

— Научих, че в двора е имало кавги.

— О! Вече сте чули за нашата малка буря, нали? — каза той. Беше прекалено шумен, беше прекалено развеселен. Играеше ролята на човек, чиято съвест не е обременена от нищо. Изсмя се през рамо и потърси някой, когото да включи в насиленото си веселие. Половин дузина мъже и жени се усмихнаха, жадни да споделят доброто му настроение. — Едновременно е и нещо, и нищо. Скарах се с вашия голям приятел, Бъкингамския херцог. Напусна двора разгневен! — Той се засмя отново, още по-буйно, като ѝ хвърли кос поглед, за да види дали се усмихва, опитвайки се да прецени дали тя вече знае всичко за случилото се.

— Наистина ли? — каза Катерина хладно.