Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Всъщност ще го почитам, независимо дали го заслужава или не.

На закуска придворните бяха потиснати; малцина можеха да откъснат очи от високата маса, където, под златния кралски балдахин, седнали на троновете си, кралят и кралицата разговаряха и изглеждаха напълно помирени.

— Но тя знае ли? — прошепна един придворен на една от дамите на Катерина.

— Кой би ѝ казал? — отвърна тя. — Ако Мария де Салинас и лейди Маргарет не са ѝ казали вече, значи не знае. Бих заложила обиците си, че не знае.

— Прието — каза той. — Десет шилинга, че ще открие.

— Докога?

— До утре — каза той.

Сдобих се с още едно късче от мозайката, когато се заех да прегледам сметките за седмиците, през които бях в усамотение в очакване на раждането. През първите дни, в които отсъствах от двора, не беше имало необичайни разходи. Но после сметката за забавления започваше да расте. Имаше сметки от певци и актьори, подготвяли празненството за появата на очакваното бебе, сметки от музиканта, който свиреше на орган, от хористите, от манифактуристите за материала за транспарантите и знамената, допълнителни прислужнички за лъскането на златния кръщелен купел. После имаше плащания за костюми за маскиране от светлозелен плат, певци, които да пеят под прозореца на лейди Ан, писар, който да препише думите на новата песен на краля, репетиции за нова жива картина с танци по случай майския празник, и костюми за три дами заедно с лейди Ан, в ролята на Недостижимата красавица.

Надигнах се от масата, където прелиствах книжата, и отидох до прозореца, за да погледна надолу към градината. Бяха поставили тепих за борба и младите мъже от двора се бяха разсъблекли по ризи. Хенри и Чарлс Брандън бяха вкопчили ръце един в друг като ковачи на панаир. Докато гледах, Хенри препъна приятеля си и го хвърли на земята, а после отпусна тежестта си върху него, за да го притисне. Принцеса Мери изръкопляска, придворните ликуваха.

Извърнах се от прозореца. Започнах да се питам дали лейди Ан наистина се беше оказала недостижима. Питах се колко ли весели са били в утрото на майския празник, когато аз се бях събудила сама, в тишина, без никой, който да пее под прозореца ми. И защо е трябвало дворът да плаща за певци, наети от Комптън, за да съблазни най-новата си любовница?

Следобед кралят повика кралицата в покоите си. Бяха пристигнали няколко послания от папата и той искаше да се посъветва с нея. Катерина седна до него, изслуша доклада на пратеника и се протегна да прошепне нещо в ухото на съпруга си.

Той кимна.

— Кралицата ми припомня за добре известния ни съюз с Венеция — каза надменно. — А всъщност, не е и нужно тя да ми напомня. Няма вероятност да го забравя. Можете да разчитате на решимостта ни да защитим Венеция и всъщност цяла Италия срещу амбициите на френския крал.

Посланиците кимнаха почтително.

— Ще ви изпратя писмо по този въпрос — каза важно Хенри. Те се поклониха и се оттеглиха.

— Ще им пишеш ли? — попита той Катерина.

Тя кимна.

— Разбира се — каза. — Мислех си, че се справи чудесно.

Той се усмихна на одобрението ѝ.

— Толкова по-добре е, когато си тук — каза. — Нищо не върви както трябва, когато те няма.

— Е, вече се върнах — каза тя, като сложи ръка на рамото му. Почувства силните мускули под дланта си. Хенри вече беше мъж, със силата на мъж. — Любими, толкова съжалявам за кавгата ти с Бъкингамския херцог.

Почувства как рамото му под ръката ѝ се отпусна: той го сви и се отдръпна от докосването ѝ.

— Това е нищо — каза. — Той ще ме помоли за извинение и станалото ще бъде забравено.

— Но може би той може просто да се върне в двора — каза тя. — Без сестрите си, ако не искаш да ги виждаш…

Той нададе необясним, рязък смях.

— О, непременно ги върни всички до един — каза. — Ако такова е желанието ти, ако смяташ, че това ще те направи щастлива. Изобщо не биваше да се оттегляш, нямаше дете, всеки можеше да види, че няма да има дете.

Тя беше толкова стъписана, че едва можа да проговори.

— За моето оттегляне ли става дума?

— Едва ли щеше да се случи без него. Но всички можеха да видят, че няма да има дете. Това беше загубено време.

— Собственият ти лекар…

— Какво знаеше той? Той знае само това, което ти му казваш.

— Той ме увери…

— Лекарите не знаят нищо! — внезапно избухна той. — Винаги се водят от жената; всеки знае това. А една жена може да каже всичко. Дали има бебе, дали няма бебе? Девица ли е тя, не е ли девица? Само жената знае, а ние, останалите, биваме заблуждавани.