Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Катерина чувстваше как мислите ѝ препускат в опит да прецени какво го бе оскърбило, какво би могла да каже.

— Доверих се на твоя лекар — каза тя. — Той беше напълно сигурен. Увери ме, че нося дете, и затова се оттеглих в усамотение. Друг път ще знам по-добре. Искрено съжалявам, любов моя. Това ми донесе голяма скръб.

— Това просто ме прави да изглеждам като истински глупак! — каза той печално. — Не е чудно, че аз…

— Че ти… Какво?

— Нищо — каза Хенри навъсено.

— Следобедът е толкова прекрасен, да се поразходим — обръщам се мило към дамите си. — Лейди Маргарет ще ме придружи.

Излизаме навън, донасят ми пелерината и я намятат на раменете ми, носят ми и ръкавиците. Пътеката надолу към реката е мокра и хлъзгава, лейди Маргарет ме хваща под ръка и слизаме по стълбите заедно. Игликите са нацъфтели в живите плетове нагъсто, така че те жълтеят като бито масло, слънцето се е показало. По реката плуват бели лебеди, но когато край тях минават баржите и ладиите, птиците се отдръпват от пътя им сякаш по магия. Дишам дълбоко: толкова е хубаво да бъда извън онази малка стая и отново да усещам слънцето върху лицето си, че никак не ми се иска да отварям темата за лейди Ан.

— Сигурно знаете какво е станало? — питам я кратко.

— Знам някои клюки — казва тя спокойно. — Нищо конкретно.

— Какво е разгневило краля толкова много? — питам. — Разстроен е заради оттеглянето ми, сърди ми се. Какво го тревожи? Едва ли е флиртът на онова момиче Стафорд с Комптън?

Лицето на лейди Маргарет е мрачно.

— Кралят е много привързан към Уилям Комптън — каза тя. — Не би приел той да бъде обиждан.

— Но всъщност друг би трябвало да бъде обиден — казвам аз. — Лейди Ан и съпругът ѝ са тези, които са опозорени. Бих предположила, че кралят се е ядосал на Уилям. Лейди Ан не е момиче, с което да се търкаля зад някоя стена. Трябва да имаме предвид семейството ѝ и семейството на съпруга ѝ. Нима кралят не е предупредил Комптън да се държи прилично?

Лейди Маргарет свива рамене.

— Не знам — казва тя — Никое от момичетата не иска дори да говори с мен. Мълчат, сякаш това е много сериозен въпрос.

— Но защо, ако не е било нищо повече от един лекомислен флирт? През пролетта, когато младостта зове младост?

Тя поклаща глава:

— Наистина не знам. Човек би си помислил така. Но ако е само флирт, защо херцогът ще е толкова засегнат? Защо би се скарал с краля? Защо момичетата не се присмиват на Ан, задето са я хванали?

— И още нещо… — казвам.

Тя чака.

— Защо кралят ще плаща за ухажването на Комптън? Таксата за певците е сред сметките на двора.

Тя се намръщи.

— Защо кралят би насърчил това? Той трябва да е знаел, че херцогът ще бъде дълбоко оскърбен.

— А Комптън продължава ли да се ползва с висше благоволение?

— Неразделни са.

Изричам мисълта, която изпълва със студ сърцето ми:

— Мислите ли в такъв случай, че Комптън е само параван, а любовната връзка е между моя съпруг, краля, и лейди Ан?

Мрачното лице на лейди Маргарет ми подсказва, че се опасява именно от това, което предполагам и аз.

— Не знам — казва тя, открито както винаги. — Както казах, момичетата не ми съобщават нищо, а не съм задавала на никого този въпрос.

— Защото мислите, че отговорът няма да ви хареса?

Тя кимва. Бавно се обръщам, и отново тръгваме мълчаливо покрай реката.

Катерина и Хенри въведоха свитата си на вечеря в голямата зала и седнаха един до друг под златния кралски балдахин, както винаги. Имаше специална група певци, пристигнали в Англия от френския кралски двор — те пееха без инструменти, съвсем вярно, изпълнявайки дузина различни партии. Изпълнението беше сложно и красиво, а Хенри беше омагьосан от музиката. Когато певците спряха, той изръкопляска и помоли да повторят песента. Те се усмихнаха на въодушевлението му и запяха отново. Той поиска да чуе още веднъж песента, а след това им изпя теноровата партия: съвършено.

Беше техен ред да го аплодират, и те го поканиха да изпее с тях частта, която беше научил толкова бързо. Катерина, седнала на трона си, се наведе напред и се усмихна, докато младият ѝ съпруг пееше с чистия си млад глас, а придворните дами ръкопляскаха одобрително.

Когато музикантите засвириха и придворните започнаха да танцуват, Катерина слезе от издигнатата платформа, където се намираше кралската маса, и затанцува с Хенри: лицето ѝ светеше от щастие, а усмивката ѝ бе топла. Хенри, насърчен от нея, танцуваше като италианец, с бързи, изящни стъпки и високи подскоци. Катерина изръкопляска възхитено и поиска нов танц, сякаш никога в живота си не се беше тревожила дори за миг. Една от дамите ѝ се наведе към придворния, който се беше обзаложил, че Катерина ще разбере.