Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Да.

— Яздете странично, преди да заченете, а след това пътувайте в носилка. Разхождайте се всеки ден, плувайте, ако можете. Ще заченете дете около две седмици след края на месечния си цикъл. В тези моменти си почивайте, и се постарайте точно тогава да си лягате със съпруга си. Опитвайте се да се храните умерено и пийте колкото може по-малко от проклетия им разреден ейл.

Катерина се усмихна пред отражението на собствените си предразсъдъци.

— Познавате ли Испания?

— Роден съм там. Родителите ми избягаха от Малага, когато майка ви въведе Инквизицията и те разбраха, че ще бъдат изтезавани до смърт.

— Съжалявам — каза тя неловко.

— Ще се върнем, писано е — каза той с безгрижна увереност.

— Би трябвало да ви предупредя, че няма да го сторите.

— Зная, че ще се върнем. Сам видях пророчеството.

Изведнъж те отново замлъкнаха.

— Да ви кажа ли какви са моите съвети? Или просто да ви оставя сега? — попита той, сякаш му бе все едно кое от двете ще бъде.

— Кажете ми — каза тя. — А после ще ви платя и можете да си вървите. Родени сме да бъдем врагове. Не биваше да ви викам.

— И двамата сме испанци, и двамата обичаме страната си. И двамата служим на своя Бог. Може би сме родени да бъдем приятели.

Трябваше да се възпре да не му подаде ръка.

— Може би — каза тя рязко, като извърна глава. — Но аз съм възпитана да мразя вашия народ и да мразя вярата ви.

— Аз съм възпитан да не мразя никого — каза той тихо. — Навярно би трябвало да ви науча именно на това преди всичко друго.

— Само ме научете как да родя син — повтори тя.

— Много добре. Пийте преварена вода, яжте толкова плодове и пресни зеленчуци, колкото можете да намерите. Имате ли тук салатени листа?

За миг отново се озовавам в градината на Лъдлоу, а блесналите му очи са приковани в мен.

— Acetaria?

— Да, салата.

— Какво точно представлява?

Той видя как лицето на кралицата засиява.

— За какво си мислите?

— За първия ми съпруг. Той ми каза, че мога да повикам градинари, които да отглеждат зеленчуци за салата, но така и не го направих.

— Имам семена — каза мавърът изненадващо. — Мога да ви дам семена и можете да засадите зеленчуците, от които ще имате нужда.

— Имате ли?

— Да.

— Ще ми ги дадете… ще ми ги продадете?

— Да, ще ви ги дам.

За миг тя онемя от щедростта му.

— Много сте любезен — каза после.

Той се усмихна:

— И двамата сме испанци и сме далече от домовете си. Това не е ли по-важно от факта, че аз съм черен, а вие сте бяла? Че аз отдавам почит на своя бог, обръщайки се с лице към Мека, а вие почитате вашия с лице на изток?

— Аз съм възпитана в истинската религия, а вие сте неверник — настоя тя, но с по-малко убеждение, отколкото беше изпитвала някога преди.

— И двамата сме вярващи хора — каза той тихо. — Наши врагове би трябвало да бъдат хората, които нямат вяра, нито в своя Бог, нито в другите, нито в себе си. Хората, на които трябва да се противопоставяме, би трябвало да бъдат онези, които носят жестокост в света без друга причина, освен собствения си стремеж към власт. Има достатъчно грях и злини, срещу които да се борим, без да вдигаме оръжия срещу хора, които вярват в един опрощаващ Бог и които се опитват да водят праведен живот.

Катерина откри, че не можеше да отговори. От една страна бяха поученията на майка ѝ, от другата — простичката доброта, която се излъчваше от този човек.

— Не знам — каза тя накрая, и сякаш самите думи я накараха да се почувства свободна. — Не знам. Ще трябва да се обърна с този въпрос към Бог. Ще трябва да се помоля за напътствия. Не претендирам, че знам.

— Ето, това е самото начало на мъдростта — каза той тихо. — В това поне съм сигурен. Да знаеш, че не знаеш, означава да питаш смирено, вместо да изричаш надменно. Това е началото на мъдростта. Сега, което е по-важно, ще се прибера у дома и ще ви подготвя списък от храни, които не трябва да ядете, и ще ви изпратя лекарство, което да подсили телесните ви течности. Не позволявайте да ви поставят вендузи, не давайте да ви слагат пиявици, и не допускайте да ви убедят да пиете някакви отрови или отвари. Вие сте млада жена с млад съпруг. Бебето ще дойде.

Думите му прозвучаха като благословия.

— Сигурен ли сте? — попита тя.

— Сигурен съм — отвърна той. — И то много скоро.

Изпращам да повикат Хенри: редно е да го чуе първо от мен. Той идва неохотно. Внушавали са му ужас от женски тайни и женски дела, и не му се нрави да влиза в стая, подготвена за раждане. Освен това има и нещо друго: липса на топлота — забелязвам това в лицето му, което извръща от мен. В начина, по който избягва да срещне очите ми. Но не мога да го упреквам, задето е хладен към мен, когато трябва да му съобщя такива тежки новини. Лейди Маргарет ни оставя сами, затваряйки вратата зад гърба си. Знам, че ще се погрижи никой отвън да не подслушва. Всички ще разберат съвсем скоро.