Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Слугата, изпратен от Мария, ѝ казва, че онези хора познавали мавъра добре. Пристиганията и заминаванията му били нещо като събитие на тяхната улица. Африканците са такава рядкост в Англия, че са истинско зрелище — а той е красив мъж и щедро раздава дребни монети за малки услуги. Казали на слугата на Мария, че мавърът настоявал да има прясна вода за миене в стаята си и се миел всеки ден, по няколко пъти на ден, и че — чудо на чудесата — се къпел три-четири пъти седмично, като използвал сапун и кърпи, и разливал вода по целия под за голямо неудобство на домашните прислужници, излагайки здравето си на огромна опасност.

Не мога да се сдържа и се разсмивам при представата как високият, придирчив мавър се свива в някоя вана, отчаяно копнеещ за малко пара, накисване в хладка вода, масаж, обливане със студена вода, а после — дълга, вглъбена почивка, докато пуши наргиле и отпива силен, сладък ментов чай. Това ми напомня за ужаса ми, когато най-напред дойдох в Англия и открих, че тук се къпят съвсем рядко и мият само върховете на пръстите си преди хранене. Мисля си, че се е справил по-добре от мен — донесъл е любовта си към родината със себе си, пресъздавал е дома си навсякъде, където отиде. Но в твърдата си решимост да бъда кралица Катерина Английска аз се отказах да бъда Каталина Испанска.

Доведоха мавъра при Катерина под прикритието на мрака, в стаята, където тя прекарваше усамотението си в очакване на раждането. В уречения час тя отпрати жените от стаята, казвайки им, че иска да бъде сама. Седна в стола си до прозореца, където гоблените бяха отметнати назад, за да влиза въздух, и първото нещо, което той видя, когато тя се изправи при влизането му, бе стройната ѝ, осветена от свещта фигура в профил на фона на тъмния прозорец. Тя видя леката му съчувствена гримаса.

— Няма дете.

— Не — каза тя кратко. — Утре ще изляза от усамотението си.

— Боли ли ви нещо?

— Нищо.

— Е, радвам се за това. Кървите ли?

— Миналата седмица беше обичайният ми цикъл.

Той кимна.

— Тогава е възможно да сте имали някакво заболяване, което е отминало — каза. — Може би сте годна да заченете дете. Няма нужда да се отчайвате.

— Не се отчайвам — заяви тя. — Никога не се отчайвам. Затова ви повиках.

— Сигурно искате да заченете дете възможно най-скоро — предположи той.

— Да.

Той се замисли за миг.

— Е, инфанта, тъй като сте имали едно дете, макар и да не сте го износили до определения срок, знаем, че вие и съпругът ви сте способни да имате деца. Това е добре.

— Да — каза тя, изненадана от тази мисъл. Беше толкова разстроена от помятането, че не беше помислила, че плодовитостта ѝ е била доказана. — Но защо говорите за плодовитостта на съпруга ми?

Мавърът се усмихна:

— За да се зачене дете, са нужни и мъж, и жена.

— Тук, в Англия, смятат, че това зависи само от жената.

— Да. Но грешат и в това, както и в толкова много други неща. Във всяко бебе има две части: дъхът на живота от мъжа и дарът на плътта от жената.

— Казват, че ако бебето бъде изгубено, виновна е жената: може би е извършила голям грях.

Мавърът се намръщи.

— Възможно е — призна той. — Но не е много вероятно. Защо иначе раждат убийците? Защо невинни животни биха помятали малките си? Мисля, с времето ще се научим, че има телесни течности и инфекции, които причиняват помятане. Аз не обвинявам жената, за мен в това няма логика.

— Казват, че ако една жена е безплодна, то е, защото бракът не е благословен от Бог.

— Той е ваш Бог — отбеляза разумно мавърът. — Би ли наказал една нещастна жена, за да ѝ даде урок?

Катерина не отговори.

— Ще обвинят мен, ако не родя живо дете — отбеляза тя много тихо.

— Знам — каза той. — Но истината по въпроса е такава: след като сте имала едно дете и сте го изгубили, има всички основания да смятате, че може да имате друго. И не би трябвало да има причина да не заченете отново.

— Трябва да износя докрай следващото дете.

— Ако можех да ви прегледам, бих могъл да разбера повече.

Тя поклати глава.

— Не е възможно.

Погледът, който ѝ хвърли, беше весел.

— О, вие, диваци — каза той тихо.

Тя ахна леко, шокирана и развеселена.

— Самозабравяте се!

— Тогава ме отпратете.

Това я спря.

— Можете да останете — каза тя. — Но, разбира се, не можете да ме прегледате.

— Тогава да обмислим какво би могло да ви помогне да заченете и да износите дете — каза той. — Тялото ви трябва да бъде силно. Яздите ли?