Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Но тя вървеше и по стъпките на свекъра си, краля от рода на Тюдорите, и колкото повече работеше по неговите книжа и четеше писмата му, толкова по-силно се възхищаваше на точната му преценка. Странно, сега изпита желание да го е познавала като владетел, тъй като щеше да има полза от съветите му. От записките му можеше да види как беше уравновесявал желанието на английските лордове да бъдат независими владетели на собствени земи със собствената си нужда да ги обвърже с короната. Хитро бе позволявал на лордовете от севера по-голяма свобода, по-голямо богатство и по-високо положение, отколкото на всички други, тъй като те бяха неговата сигурна защита срещу шотландците. Катерина беше забола карти на северните земи из залата на съвета, и виждаше, че границата с Шотландия представлява само шепа оспорвани територии в една непокорна страна. Такава граница никога не можеше да бъде обезопасена срещу отправяща заплахи съседна държава. Мислеше си, че шотландците бяха английските маври: земята не можеше да бъде споделяна с тях. Щеше да се наложи да бъдат окончателно победени.

Тя споделяше опасенията на свекъра си от всемогъщите английски лордове в двора, усвои неговата завист към тяхното богатство и влияние; и когато в един мигновен изблик на великодушие Хенри намисли да отпусне на един от тях щедра пенсия, именно Катерина изтъкна, че човекът вече е заможен и не е нужно да укрепват още повече мощта му. Хенри искаше да бъде крал, прославен с щедростта си, обичан за това, че изненадващо засипваше с подаръци приближените си. Катерина знаеше, че влиянието следва богатството и че кралете от нови династии, отскоро възкачили се на трона, трябва да пазят грижливо както богатството, така и властта.

— Баща ти никога ли не те е предупреждавал за семейство Хауард? — попита тя, докато стояха един до друг и гледаха състезание по стрелба с лък. Хенри, само по риза, с лък в ръка, имаше втория най-висок резултат и чакаше реда си да опита отново.

— Не — отвърна той. — Трябвало ли е да го стори?

— О, не — каза тя бързо. — Не искам да намеквам, че биха те измамили по някакъв начин, те са олицетворение на обичта и лоялността, Томас Хауард е голям приятел на семейството ти, пази севера заради вас, а Едуард е мой рицар, най-скъпият от всичките ми рицари. Просто тяхното богатство се увеличи толкова много, а фамилията им има много силни съюзници. Питах се какво е мислел баща ти за тях.

— Нямаше как да знам — каза безгрижно Хенри. — Не бих го попитал. И без друго нямаше да ми каже.

— Дори и когато вече знаеше, че ти ще бъдеш следващият крал?

Той поклати глава:

— Смяташе, че няма да стана крал в продължение на още много години — каза. — Продължаваше да ме кара да залягам над книгите. Още не ме беше пуснал да изляза навън, в света.

Тя поклати глава:

— Когато имаме син, ще се погрижим да бъде подготвен за управлението на кралството си още от ранна възраст.

Ръката му веднага се промъкна и обви талията ѝ.

— Мислиш ли, че ще е скоро? — попита той.

— Дай Боже — каза тя нежно, задържайки в себе си тайната си надежда. — Знаеш ли, мислех си за какво име да му дадем?

— Наистина ли, скъпа? Да го наречем ли Фердинанд — на баща ти?

— Ако ти харесва, мислех си, че бихме могли да го кръстим Артур — каза тя предпазливо.

— На брат ми?

Лицето му веднага помръкна.

— Не, Артур за Англия — каза тя бързо. — Когато те гледам понякога, си мисля, че си като крал Артур от Кръглата маса, а това е Камелот. Тук създаваме двор, по-прекрасен и вълшебен, отколкото е бил някога Камелот.

— Това ли си мислиш, малка мечтателко?

— Мисля си, че ти би могъл да бъдеш най-великият крал, когото Англия е познавала, след Артур от Камелот — каза тя.

— Тогава да бъде Артур — каза той, както винаги поласкан от хвалебствията. — Артур Хенри.

— Да.

От стрелбището му извикаха, че е негов ред, и че се налага да надмине висок резултат, и той тръгна, като ѝ прати въздушна целувка. Катерина се постара да гледа как той опъва лъка си, а когато той хвърли поглед през рамо, както правеше винаги, видя, че вниманието ѝ е изцяло съсредоточено върху него. Мускулите на стройния му гръб се раздвижиха леко, докато пускаше стрелата: той приличаше на статуя, с красива стойка, а после бавно, като танцьор, освободи тетивата и стрелата излетя — толкова бързо, че не можеше да бъде проследена с поглед — право в центъра на мишената.

— Попадение!

— Победно попадение!

— Победа за краля!