Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Беше скромна церемония с безупречно достолепие, и всички разбраха, че е била поръчана и ръководена от испанската съпруга. Онези, които не го знаеха преди, сега си дадоха сметка, че момичето, което беше чакало седем години да се възкачи на трона на Англия, не си беше губило времето. Тя познаваше темперамента на англичаните, знаеше как да се показва пред тях. Познаваше вкусовете на двора: какво смятаха за стилно, кое приемаха като бедняшко и оскъдно. А като принцеса по рождение знаеше и как да управлява. В дните преди коронацията си Каталина се утвърди като безспорната кралица, и онези, които я бяха пренебрегвали в годините ѝ на бедност, сега откриха в себе си огромна привързаност и уважение към нея.

Тя приемаше тяхното възхищение, точно както беше приемала пренебрежението им: със спокойна любезност. Знаеше, че като дава разпореждания за погребението на бабата на краля, утвърждава себе си като най-важната жена в новия двор, и като арбитър на всички решения по отношение на дворцовия живот. С едно блестящо представяне тя се беше утвърдила като първи водач на Англия. И беше сигурна, че след този триумф никой няма да може да я измести.

Решаваме да не отменяме коронацията си, макар че беше предшествана от погребението на Нейна светлост бабата на краля. Всичко е подготвено, преценяваме, че не бива да предприемаме нищо, което би помрачило радостта на лондончани и на хората, които са дошли от всички краища на Англия, за да видят как младият Хари поема бащината си корона. Говори се, че някои са дошли чак от Плимут, където ме посрещнаха при слизането ми на брега преди толкова много години — едно уплашено, измъчено от морска болест момиче. Няма да им кажем, че бляскавото честване на възшествието на Хари на трона, на моята коронация, се отменя, защото една злобна стара дама е умряла в зле подбран момент. Двамата сме съгласни, че хората очакват пищно празненство, и че не бива да им го отказваме.

В действителност Хари е този, който не би понесъл едно разочарование. Той си беше обещал велик момент на слава и не би го пропуснал за нищо на света. Със сигурност не и заради смъртта на една много стара дама, прекарала последните години от живота си, пречейки му да постига своето във всяко отношение.

Съгласна съм с него. Преценявам, че бабата на краля е извоювала своята власт и се е радвала на своето време, а сега е дошло нашето време. Отсъждам, че страната и дворът са настроени да отпразнуват триумфално възкачването на Хари на престола редом с мен. Всъщност, някои от тях, които отдавна се интересуват от мен, изпитват огромна радост, че най-сетне ще получа короната. Решавам — а няма кой друг освен мен да реши — да действаме. Това и правим.

Зная, че тъгата на Хари за баба му е само повърхностна, той скърби за нея най-вече привидно. Видях го, когато дойдох от личните ѝ покои, и той разбра, че след като съм се отделила от постелята ѝ, тя трябва да е мъртва. Видях как раменете му се изопват и повдигат, сякаш внезапно беше свободен от бремето на грижата ѝ за него, сякаш кльощавата ѝ, любяща, осеяна със старчески петна ръка беше тежала като непосилен товар на врата му. Видях бързата му усмивка — възторгът му от това, че е жив и млад, силен и здрав, и че нея вече я няма. После видях как лицето му старателно прие изискваното скръбно изражение, пристъпих напред, също с мрачно лице, и му съобщих, че тя е мъртва, с тих и тъжен глас, а той ми отговори в същия тон.

С радост установявам, че той умее да лицемерничи. Залата в двореца Алхамбра, където се въздава правосъдие, има много врати; моят баща ми казваше, че един крал трябва да може да излезе от една и да влезе през друга, но никой да не може да разбере какво е научил зад някоя от тях. Знам, че да управляваш означава да не споделяш с никого това, което знаеш. Сега Хари е момче, но един ден ще бъде мъж и ще трябва да взема сам решения и да отсъжда добре. Ще помня, че той може да казва едно, а да мисли друго.

Но научих за него и нещо друго. Когато видях, че не проля и една искрена сълза за баба си, разбрах, че този крал, нашият златен Хари, има студено сърце, на което никой не може да разчита. Тя му е била като майка; била е централна фигура в детството му. Грижила се е за него, бдяла е над него, и сама го е учила. Наглеждала го е всеки миг, когато не е спял, защитавала го е от всяка неприятна гледка, пазила го е от възпитатели, които биха могли да му кажат някои истини за света, и му е позволявала да се разхожда само в създадените от нея градини. Прекарваше часове на колене, молейки се за него, настояваше той да бъде запознат с властта и силата на църквата. Но когато тя се изправи на пътя му, когато му отказа желаните удоволствия, той видя в нейно лице свой враг; а той не е в състояние да прости на никой, който му отказва нещо желано. Така разбирам, че това момче, това чаровно момче, ще се превърне в мъж, чиято себичност ще бъде опасност за самия него и за хората около него. Един ден може всички да си пожелаем баба му да го беше възпитала по-добре.