Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Дворът се върна в Ричмънд едва в средата на септември и Хенри веднага заяви, че веселбите трябва да продължат. Защо изобщо някога трябваше да се слага край на насладите? Времето беше ясно и хубаво, можеха да си организират лов и разходки с лодка, състезания по стрелба с лък и по тенис, празненства и балове с маски. Благородниците и дребните дворяни се стичаха в Ричмънд, за да се присъединят към безкрайния празник: семействата, чието влияние и име бяха по-стари от тези на Тюдорите, и новите, чиито състояния и имена се издигаха несигурно нагоре на вълната от надигащия се прилив на Тюдорите, понесени от богатството на Тюдорите. Победителите от Босуърт, които бяха заложили живота си на смелостта, проявявана от Тюдорите в огромна опасност, се озоваха редом с новодошли, които трупаха състояние само от забавленията на Тюдорите.

Хенри посрещаше всички с безкритично възхищение; всеки, който беше остроумен и начетен, обаятелен, или добър спортист, можеше да получи място в двора. Катерина се усмихваше на всички, никога не си почиваше, никога не отхвърляше предизвикателство или покана, и си постави за задача да намира постоянно забавления на своя съпруг-юноша. Бавно, но сигурно тя пое управлението на забавленията, после — на домакинството, сетне — на делата на краля, после — и на кралството — в собствените си ръце.

Кралица Катерина беше разгърнала пред себе си сметките на кралския двор; от едната ѝ страна стоеше писар, от другата — един от управителите на домакинството с голямата си книга: зад нея стояха ковчежниците на домакинството. Тя проверяваше книжата на различни части от двора: кухнята, избата, гардероба, допълнителните помещения за приготвяне и съхраняване на храната, която се поднасяше, заплатите за прислугата, конюшните, музикантите. Всички отделения на двореца трябваше да изчисляват общата сума на месечните си разходи и да ги изпращат на ковчежника на кралицата за одобрение — точно както ги бяха изпращали на майката на краля, и ако надхвърляха твърде много разходите, можеха да очакват някой от ковчежниците, отговарящи за средствата за лични разходи на краля и кралицата, да ги посети, за да ги попита остро дали могат да обяснят защо разноските така внезапно са се повишили.

Всички кралски дворове в Европа упорито се бореха да контролират начина, по който раздутите феодални домакинства пилееха средства заради наскоро излезлите на мода пищност и показност. Всички крале искаха големи свити, като на средновековните владетели; но искаха вече и демонстрация на култура и богатство, архитектура и блестяща показност. Англия се управляваше по-добре от всеки друг кралски двор в Европа. Кралица Катерина беше усвоила уменията си по трудния начин: когато се беше опитвала да управлява Дърам Хаус както подобава да се управлява един кралски дворец, но без доход. Тя знаеше до последното пени каква е цената на самун хляб, знаеше разликата между осолената и прясната риба, знаеше цената на евтиното вино, внасяно от Испания, и на скъпото вино, внасяно от Франция. Проверката на домакинските сметки, която правеше кралица Катерина, бе дори по-щателна от онази на майката на краля и принуждаваше готвачите да спорят с доставчиците на продукти пред кухненските врати, за да изкопчват най-добрата цена за разточително хранещия се двор.

Веднъж седмично кралица Катерина преглеждаше разходите на различните отделения на кралския двор, а всеки ден призори, докато крал Хенри беше на лов, четеше писмата, които идваха за него и нахвърляше чернова за отговорите му.

За да поддържа доброто функциониране на двора като добре подреден център на страната и да държи делата на краля под неотклонен контрол, ѝ се налагаше да работи постоянно и неспирно. Кралица Катерина, твърдо решена да разбере новата си родина, не роптаеше заради часовете, които прекарваше в четене на писма, в допитвания до членовете на кралския съвет, изслушване на мнения и възражения. Беше виждала как собствената ѝ майка налага волята си на цяла държава по пътя на убеждението. Чрез преговори и уговорки Изабела Испанска беше изградила страната си от сбор от съперничещи си малки владения и княжества, като им предложи свободно от пререкания, евтино, централно управление, правосъдна система, обхващаща цялата страна, край на подкупничеството и нарушаването на законите, както и непобедима отбранителна система. Дъщеря ѝ прозря веднага, че тези предимства можеха да бъдат прехвърлени и в Англия.