Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Ти наистина се грижиш за мен — увери го тя. — Храня се прекрасно и се чувствам много добре.

— Не ти прилошава? Сигурен съм, това е знак, че носиш момче.

— Малко ми прилошава сутрин — каза тя и го видя как засиява от щастие. — Сигурна съм, че е момче. Надявам се, че това е нашият Артур Хенри.

— О! Мислеше за него, когато говори с мен на състезанието по стрелба с лък.

— Да, така е. Но тогава не бях сигурна, и не исках да ти казвам твърде рано.

— А кога смяташ, че ще се роди?

— Мисля, че през ранното лято.

— Невъзможно е да отнема толкова много време! — възкликна той.

— Любов моя, наистина отнема толкова време.

— Ще пиша на баща ти сутринта — каза той. — Ще му кажа да очаква големи новини през лятото. Може би тогава ще си бъдем у дома след голям поход срещу французите. Може би ще ти донеса победа, а ти ще ме дариш със син.

Хенри изпрати личния си лекар, най-опитният в Лондон, да ме види. Човекът стои в единия край на стаята, докато аз седя на стол в другия. Той не може да ме прегледа, разбира се — тялото на една кралица не може да бъде докосвано от никого, освен от краля. Не може да ме пита дали месечните ми цикли или движението на червата ми са редовни; те също са свещени. Толкова е парализиран от смущение, задето са го повикали да ме види, че стои с поглед, забит в пода име разпитва с тих, накъсан глас. Говори английски, и трябва да се напрягам, за да го чувам и разбирам.

Пита ме дали се храня добре и дали ми се гади. Отговарям, че се храня достатъчно добре, но ми се повдига от миризмата и вида на готвено месо. Липсват ми плодовете и зеленчуците, които бяха част от всекидневното ми меню в Испания, копнея за сиропирани сладкиши с мед, или за зеленчуци с ориз, приготвени в глинен съд. Той казва, че това няма значение, тъй като за човешките същества не е полезно да ядат зеленчуци или плодове, и че всъщност би ме посъветвал да не ям никаква сурова храна по време на бременността си.

Пита ме дали зная кога съм заченала. Отговарям, че не мога да кажа със сигурност, но че знам датата на последния си месечен цикъл. Той ми се усмихва, както учен човек се усмихва на глупак, и ми казва, че по това трудно може да се определи кога трябва да се роди едно бебе. Виждала съм мавърски лекари да изчисляват датата за раждането на едно бебе със специално сметало. Той казва, че никога не е чувал за такива неща и подобни езически средства биха били неестествени и нежелани при износването на едно християнско дете.

Той предлага да си почивам. Моли ме да го викам винаги когато не се чувствам добре, и обещава да дойде, за да сложи пиявици. Казва, че много вярва в честото кръвопускане при жените, за да ги предпази от прегряване. После се покланя и си тръгва.

Поглеждам неразбиращо Мария де Салинас, която стои в ъгъла на стаята по време на тази пародия на консултация.

— Това ли е най-добрият лекар в Англия? — питам я. — Това ли е най-добрият, с когото разполагат?

Тя объркано поклаща глава.

— Чудя се дали можем да намерим някой от Испания — мисля на глас.

— Майка ви и баща ви почти прочистиха Испания от учени мъже — казва тя, и в този момент аз почти се срамувам от тях.

— Тяхното познание беше еретично — казвам отбранително.

Тя свива рамене:

— Е, Инквизицията арестува повечето. Останалите избягаха.

— Къде са отишли? — питам.

— Къде ли не. Евреите отидоха в Португалия, а после в Италия и в Турция. Мисля, че са из цяла Европа. Предполагам, че маврите са заминали за Африка и за Изтока.

— Не можем ли да намерим някой лекар от Турция? — предлагам. — Не неверник, разбира се. Но някой, който се е учил от мавърски лекар? Там трябва да има и някои лекари-християни, които притежават познания. Някои, които знаят повече от този?

— Ще попитам посланика — казва тя.

— Трябва да е християнин — поставям условие. Знам, че ще имам нужда от по-добър лекар от този стеснителен невежа, но не искам да вървя против авторитета на майка ми и на Светата Църква. Ако те казват, че такова познание е грях, тогава несъмнено трябва да приема невежеството. Това е мой дълг. Не съм учен, и е по-добре да се ръководя от догмите на Светата Църква. Но може ли Бог наистина да иска от нас да отхвърлим познанието? Ами ако това ми коства сина и наследника на английската корона?

Катерина не ограничи работата си: пращаше писарите при краля, изслушваше просители, които се нуждаеха от кралско правосъдие, обсъждаше с кралския съвет новините от кралството. Но писа в Испания, за да намекне, че баща ѝ може би ще иска да изпрати посланик, който да представлява испанските интереси, особено след като Хенри беше твърдо решен на война срещу Франция в съюз с Испания веднага щом започнеше сезонът за военни походи през пролетта, и между двете страни щеше да има оживена кореспонденция.