Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Наградата беше златна стрела, и Хенри отиде с грейнало лице при съпругата си, за да коленичи в краката ѝ, така че тя да може да се наведе и да го целуне по двете бузи, а после, нежно, и по устата.

— Победих за теб — каза той. — Единствено за теб. Ти ми носиш късмет. Никога не пропускам целта, когато ти ме гледаш. Ще задържиш победилата стрела.

— Това е Купидонова стрела — отвърна тя. — Ще я запазя, за да ми напомня за онази в сърцето ми.

— Тя ме обича. — Той се изправи на крака и се обърна към придворните си. Разнесоха се леки аплодисменти и смях. Той извика тържествуващо: — Тя ме обича!

— Кой би могъл да не ви обича? — провикна се дръзко лейди Елизабет Болейн, една от почетните дами. Хенри погледна бързо към нея, а после сведе очи от височината на своя ръст към дребничката си съпруга.

— Кой би могъл да не обикне нея? — попита той, като ѝ се усмихваше.

Тази нощ коленича пред молитвения си стол и сключвам ръце върху корема си. Това е вторият месец, в който не съм имала месечно кървене, почти сигурна съм, че очаквам дете.

„Артур“, прошепвам със затворени очи. Почти мога да го видя, какъвто беше: гол в светлината на свещите в спалнята ни в Лъдлоу. „Артур, любов моя. Той казва, че мога да нарека това момче Артур Хенри. Така ще съм изпълнила нашата надежда — че ще те даря със син на име Артур. И макар да знам, че ти не харесваше брат си, ще му засвидетелствам уважението, което му дължа; той е добро момче и се моля да се превърне в добър мъж. Ще нарека момчето си Артур Хенри на двама ви.“

Не изпитвам вина за нарастващата си привързаност към това момче, Хенри, въпреки че той никога не би могъл да заеме мястото на своя брат, Артур. Редно е да обичам съпруга си, а Хенри е момче, което умее да буди любов. Познанието, което имам за него, от това, че съм го наблюдавала дълги години така внимателно, сякаш е мой враг, ми е помогнало дълбоко да осъзная що за човек е той. Себичен е като дете, но притежава детинска щедрост и непринудена нежност. Той е суетен, амбициозен, честно казано, тщеславен е като актьор от някоя трупа, бързо се разсмива и бързо заплаква, бързо проявява съчувствие, бърза да облекчи трудностите. От него ще излезе добър мъж, ако има добри наставници, ако може да бъде научен да обуздава желанията си и да се научи да служи на страната си и на Бог. Разглезен е от онези, които е трябвало да го насочват; но не е твърде късно да направя от него добър мъж. Моя задача и мой дълг е да го опазя от себичността. У него, като у всеки млад мъж, се крие бъдещ тиранин. Една добра майка щеше да го възпита и дисциплинира, една любяща съпруга навярно ще може да го обуздае. Ако мога да го обичам, и да задържа любовта му към мен, мога да направя от него велик крал. А Англия се нуждае от велик крал.

Може би това е един от начините, по които мога да служа на Англия: да го насочвам, внимателно и постоянно, отдалечавайки го от разглезеното му детство и приближавайки го към отговорна зрелост. Баща му и баба му го пазеха, когато беше момче; може би моята задача е да му помогна да порасне и да стане мъж.

„Артур, мой най-скъпи Артур“, изричам тихо, докато се изправям и тръгвам към леглото, и този път говоря и на двамата: на съпруга, когото обикнах най-напред, и на детето, което бавно, тихо расте вътре в мен.

Една нощ през октомври, след като Катерина беше отказвала да танцува след полунощ през изминалите три седмици, и бе настоявала да гледа вместо това как Хенри танцува с дамите ѝ, тя му съобщи, че очаква дете, и го накара да се закълне, че ще го пази в тайна.

— Искам да кажа на всички! — възкликна той. Беше дошъл в стаята ѝ по нощница и двамата седяха от двете страни на пламтящия огън, готвейки се да си легнат.

— Можеш да пишеш на баща ми другия месец — постанови тя. — Но все още не искам всички да знаят. Всички ще се досетят съвсем скоро.

— Трябва да си почиваш — заяви той мигновено. — А трябва ли да ядеш нещо специално? Иска ли ти се нещо специално за ядене? Мога веднага да изпратя някой да го донесе, могат да събудят готвачите. Кажи ми, любима, какво би искала?

— Нищо! Нищо! — каза тя през смях. — Виждаш ли, имаме бисквити и вино. Какво повече съм яла някога толкова късно през нощта?

— О, обикновено да! Но сега всичко е различно.

— Ще питам лекарите сутринта — каза тя. — Но сега нямам нужда от нищо. Наистина, любов моя.

— Искам да ти донеса нещо — каза той. — Искам да се грижа за теб.