Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Пренесоха Каталина от Тауър до Уестминстър като английска принцеса, на носилка, покрита със златен брокат, която четири дребни бели коня крепяха нависоко, за да може всички да я виждат. Тя носеше бяла копринена рокля и диадема, инкрустирана с перли, косата ѝ падаше свободно по раменете. Хари беше коронясан пръв, после Каталина сведе глава и прие свещения елей на кралския сан върху главата и гърдите си, протегна ръка да поеме скиптъра и жезъла от слонова кост и разбра, че най-сетне беше наистина кралица, каквато бе навремето майка ѝ: миропомазана кралица, същество, по-висше от простосмъртните, с една стъпка по-близо до ангелите, посочена от Бог да управлява Неговата страна, и под Негова специална закрила. Разбра, че най-сетне беше осъществила съдбата, за която беше родена, беше заела мястото си, както бе обещала да стори.

Тя се настани на трон, съвсем малко по-нисък от този на крал Хенри, и тълпата, която ликуваше заради възкачването на трона на красивия млад крал, започна да ликува и за нея, испанската принцеса, която беше останала постоянна и вярна въпреки пречките и най-сетне беше коронована като Катерина, кралица на Англия.

Чаках този ден толкова дълго, че когато той най-сетне настъпва, прилича на сън, като сънищата, в които виждах най-съкровените си мечти. Преминавам през церемонията на коронацията: заемам мястото си в процесията, мястото си на трона, чувствам хладната лекота на жезъла от слонова кост в ръката ми, плътния, замайващ аромат на свещения елей върху челото и гърдите ми, сякаш това е поредният сън, изпълнен с копнеж по Артур.

Но този път всичко е истина.

Когато излизаме от абатството и чувам тълпата да надава приветствени възгласи за него, за мен, се обръщам да погледна съпруга си, застанал до мен. Тогава се стряскам, стъписвам се като след рязко събуждане от сън — защото това не е Артур. Не е моят любим. Бях се надявала да бъда коронясана редом с Артур и да заемем троновете си заедно. Но вместо красивото, замислено лице на съпруга си, виждам кръглото, поруменяло и сияещо лице на Хари. Вместо свенливата, стройна осанка на моя съпруг, напомняща понякога за непохватността на младо жребче, редом с мен е напереният самохвалко Хари.

В този момент осъзнавам, че Артур наистина е мъртъв, наистина си е отишъл от мен. Изпълнявам своята част от обещанието, което си дадохме, като се омъжвам за краля на Англия, макар това да е Хари. Дай Боже и Артур да изпълнява своята част: да бди над мен от Ал Яна, и да ме чака там. Някой ден, когато делото ми бъде завършено и мога да отида при любимия си, ще живея вечно с него.

— Щастлива ли си? — пита ме момчето, крещейки, за да го чуя над камбанния звън и ликуването на тълпите. — Щастлива ли си, Каталина? Радваш ли се, че се ожених за теб? Радваш ли се да бъдеш кралица на Англия, щастлива ли си, че ти дадох тази корона?

— Много съм щастлива — уверявам го. — И сега трябва да ме наричаш Катерина.

— Катерина ли? — пита той. — Вече не Каталина?

— Аз съм кралица на Англия — казвам, спомняйки си Артур, когато изрече същите тези думи. — Аз съм Катерина, кралица на Англия.

— О, разбира се! — възкликва той, възхитен от идеята. — Това е добре. Ще бъдем крал Хенри и кралица Катерина. И мен ще ме наричат Хенри.

Това е кралят, но той не е Артур, той е Хари, който иска да бъде наричан Хенри, като зрял мъж. Аз съм кралицата, и вече няма да съм Каталина. Ще бъда Катерина — англичанка във всяко отношение, а не момичето, което някога беше толкова влюбено в Уелския принц.

Дворът, опиянен от радост, от наслада заради собствената си младост, от новата свобода, посвети лятото на удоволствията. Пътуването от едно красиво, приветливо имение до друго продължи цели два месеца, през които Хенри и Катерина ловуваха, обядваха в разлистени гори, танцуваха до полунощ, и пръскаха парите като вода. Големите, тежко движещи се каруци на кралското домакинство минаваха по прашните пътища на Англия, за да може следващата къща да блести от злато и да бъде украсена с ярки гоблени, а кралското легло — което те споделяха всяка нощ — да бъде богато застлано с най-хубавите ленени завивки и най-лъскавите кожи.

Хенри не се занимаваше с никакви важни дела. Веднъж писа на тъста си, за да му съобщи колко е щастлив, но сандъците с документи по останалата работа, която трябваше да върши кралят, го следваха от един красив замък до друг, и се отваряха и четяха единствено от Катерина, кралицата на Англия, която нареждаше на писарите да записват нейните нареждания до кралския съвет и ги изпращаше лично, с подписа на краля.