Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Вие сте изключително ценна съветница — увери я Каталина. — Негова светлост кралят и аз винаги се радваме на съветите ви. Нали, Хари?

Той все още бе разгневен.

— Азенкур беше…

— Уморена съм — каза старицата. — А вие непрекъснато извъртате нещата. Отивам в стаята си.

Каталина ѝ направи дълбок, почтителен реверанс, Хари сведе съвсем леко глава за поздрав. Когато Каталина се изправи, старата жена си беше отишла.

— Как може да говори такива неща? — запита Хари. — Как можеш да понасяш да я слушаш, когато говори такива неща? Приисква ми се да зарева като мечка, срещу която са насъскали кучета! Тя не разбира нищо и те обижда! А ти само стоиш и слушаш!

Каталина се засмя, взе сърдитото му лице в ръцете си и го целуна по устните.

— О, Хари, кого го е грижа какво мисли тя, щом не може да направи нищо? Вече никой не се интересува какво казва тя.

— Потеглям на война с Франция, независимо от това, което мисли тя — зарече се той.

— Разбира се, че ще потеглиш, веднага щом настъпи подходящият момент.

Прикривам триумфа си над нея, но познавам вкуса му, и той е сладък. Мисля си, че някой ден другите, които превърнаха вдовството ми в мъчение, принцесите, сестрите на Хари, също ще познаят силата ми. Но мога да чакам.

Лейди Маргарет може и да е стара, но не може да събере около себе си дори по-възрастните хора в двора. Те я познават от цяла вечност, връзките на роднинството, покровителството, съперничеството и враждата преминават през всички тях като жилки през мръсен мрамор. Тя никога не е била твърде харесвана: нито като жена, нито като майка на крал. Произхожда от виден благороднически род, но когато изведнъж се издигнала толкова високо след Босуърт, започнала да изтъква важността си. Има репутация на много начетена и набожна жена, но не е обичана. Винаги е изтъквала положението си като майка на краля, и между нея и другите членове на двора е зейнала пропаст.

Когато се отдалечават от нея, те стават мои приятели: лейди Маргарет Поул, разбира се, Бъкингамският херцог и сестрите му, Елизабет и Ан, Томас Хауард, синовете му, сър Томас и лейди Елизабет Болейн, скъпият Уилям Уоръм, Кентърбърийският архиепископ, Джордж Талбот, сър Хенри Върнън, когото познавам от Уелс. Те всички знаят, че макар Хари да пренебрегва делата на кралството, аз не го правя.

Допитвам се до тях за съвети, споделям с тях надеждите, които имахме с Артур. Заедно с мъжете от кралския съвет започвам да превръщам кралството в силна, мирна страна. Започваме да обмисляме как да направим така, че законът да се простира от единия бряг до другия, с еднаква сила през пущинаците, планините и горите. Започваме да работим по отбранителните съоръжения на крайбрежието. Извършваме оглед на корабите, които могат да бъдат превърнати в боен флот, изготвяме списъци за свикване на армия от наемници. Поех юздите на кралството в ръцете си и открих, че знам как се прави това.

Държавническото изкуство е моето семейно занятие. Седях в краката на майка си в тронната зала на двореца Алхамбра. Слушах баща си в красивата златна Зала на посланиците. Усвоявах изкуството и уменията на кралския занаят, както бях учила за красотата, музиката и строителското изкуство, все на едно и също място, все в същите уроци. Усвоих вкус към пищните мозайки, към ярката светлина, падаща по изящната гипсова ажурна украса на прозорците, и към властта — всичко това едновременно. Да стана властваща кралица за мен е все едно да се прибера у дома. Щастлива съм като кралица на Англия. Заемам мястото, за което съм родена и отгледана.

Бабата на краля лежеше в богато украсеното си легло, пищните завеси бяха така плътно затворени, че тя беше успокояващо обгърната от сенките. Край долната част на леглото една придворна дама безропотно държеше вдигната дарохранителницата, така че тя да вижда тялото Христово в бялата му чистота през изрязаното с диамант стъкло. Умиращата бе приковала очи върху него и от време на време поглеждаше към разпятието от слонова кост на стената до леглото, без да обръща внимание на тихо нашепваните молитви около нея.

Каталина стоеше на колене в долния край на леглото, със сведена глава, с коралова броеница в ръце, молейки се безмълвно. Нейна светлост лейди Маргарет, уверена, че отива на заслуженото си с много труд място на небето, напускаше полека мястото си на земята.

Отвън, в залата ѝ за аудиенции, Хари чакаше да му съобщят, че баба му е мъртва. Със смъртта ѝ щеше да бъде разкъсана и последната връзка с преминалото му в подчинение детство на по-малък син. Годините, в които той беше вторият син — полагащ малко повече усилия, за да получи внимание, усмихващ се малко по-лъчезарно, стараещ се да бъде умен — щяха да отминат безвъзвратно. Отсега нататък всички, с които щеше да си има работа, щяха да го знаят само като най-висшестоящия член на семейството, най-великия в своя род. Нямаше да има строга, критично настроена възрастна дама от династията на Тюдорите, която да бди над един наивен принц, да покосява желанията му с една тиха дума в мига на покълването им. След като издъхнеше, той можеше да бъде мъж, да определя сам условията. Нямаше да остане никой, който да го е познавал като момче. Макар да чакаше, привидно благочестиво, вестта за смъртта ѝ, вътрешно копнееше да научи, че вече я няма, че той най-сетне е наистина независим, най-сетне мъж и крал. През ум не му минаваше, че все още се нуждае отчаяно от съветите ѝ.