Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Каталина тактично не обръщаше внимание на нищо, дори когато при нея идваха хора и повтаряха клюките. Тя просто пренебрегваше бабата на съпруга си и постоянния поток на упреците ѝ. Нищо не би могло да я раздразни повече.

Най-силно старата дама роптаеше срещу новия обичай придворните да будуват до много късни часове. Беше принудена да чака до все по-късно и по-късно поднасянето на вечерята. Оплакваше се, че е толкова късно през нощта, та слугите няма да свършат преди разсъмване, а после се оттегляше още преди придворните да довършат вечерята си.

— Стоите до късно — каза тя на Хари. — Лекомислено е. Нуждаете се от сън. Ти си само едно момче; не бива да гуляете по цяла нощ. Не мога да стоя до толкова късно, а и това е прахосване на свещи.

— Да, но, почитаема бабо, вие сте почти на седемдесет години — отвърна той търпеливо. — Разбира се, че би трябвало да си почивате. Ще се оттегляте когато пожелаете. Каталина и аз сме още съвсем млади. Естествено е да искаме да стоим будни до късно. Обичаме забавленията.

— Редно е тя да си почива. Трябва да зачене наследник — каза лейди Маргарет сприхаво. — Няма да го направи, като се клатушка в танц с куп празноглавци. И като гледа живи картини всяка вечер. Кой е чувал за такова нещо? И кой ще плаща за всичко това?

— Няма и месец, откак сме женени! — възкликна той, малко раздразнен. — Това са сватбените ни празненства. Мисля, че можем да се наслаждаваме на хубави развлечения и да се стараем в двора да цари весело настроение. Обичам да танцувам.

— Държите се така, сякаш парите нямат свършване — изсъска тя. — Колко ви струваше тази вечеря? А снощната? Само ароматните треви, посипани по пода, сигурно струват цяло състояние. А музикантите? Това е страна, която трябва да пази богатството си, тя не може да си позволи разточителен крал. Не е в стила на англичаните да имат надут глупак на трона и кралски двор, пълен с актьори.

Хари пламна и поруменя: канеше се да отвърне рязко.

— Кралят не е прахосник — намеси се бързо Каталина. — Това е просто част от сватбените празненства. Синът ви, покойният крал, винаги твърдеше, че дворът трябва да бъде весел. Смяташе, че хората трябва да виждат, че дворът е богат и весел. Крал Хенри само върви по стъпките на мъдрия си баща.

— Баща му не беше млад глупак под чехъла на своята съпруга-чужденка! — каза злобно старата дама.

Очите на Каталина се разшириха леко и тя сложи ръка върху ръкава на Хари, за да го накара да мълчи.

— Аз съм негова партньорка и съпруга, както Бог ми е повелил — каза тя тихо. — Каквато съм сигурна, че бихте желали да бъда.

Старата дама изсумтя презрително:

— Научих, че претендирате да сте нещо повече от това — поде тя.

Двамата млади чакаха. Каталина почувства как Хари се размърдва неспокойно под лекия натиск на ръката ѝ.

— Научих, че баща ви ще отзове посланика си. Права ли съм? — Тя изгледа гневно и двамата. — Вероятно сега не му е нужен посланик. Съпругата на самия крал на Англия е предана поддръжница на Испания. Самата съпруга на краля на Англия ще бъде испански посланик. Как е възможно това?

— Почитаема бабо… — избухна Хари; но Каталина бе очарователно спокойна.

— Аз съм испанска принцеса, разбира се, че ще представлявам родната си страна пред страната, в която съм се омъжила. Горда съм, че мога да направя подобно нещо. Разбира се, ще казвам на баща си, че любимият му син, моят съпруг, е добре, че нашето кралство процъфтява. Разбира се, ще съобщя на съпруга си, че любящият ми баща иска да му оказва подкрепа във война и мир.

— Когато тръгнем на война… — поде Хари.

— Война ли? — запита старата дама и лицето ѝ потъмня. — Защо да тръгваме на война? Нямаме спор с Франция. Единствено нейният баща иска война с Франция, никой друг. Кажи ми, че дори ти няма да бъдеш такъв глупак да ни въвлечеш във война, за да се бием за испанците! Какъв си сега? Тяхно момче за поръчки? Техен васал?

— Кралят на Франция представлява опасност за всички ни! — гневно възкликна Хари. — А славата на Англия винаги е била…

— Сигурна съм, че нейна светлост бабата на краля не е искала да изрази несъгласие с вас, сир — каза мило Каталина. — Времената са несигурни. Не можем да очакваме по-възрастните хора винаги да разбират, когато понякога нещата се променят толкова бързо.

— Още не съм оглупяла напълно от старост! — разгневи се старицата. — И познавам опасността, когато я видя. Разпознавам двуличието, когато го видя. Мога да разпозная един испански шпионин…