Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Твоето време е сега — съгласи се Каталина.

— Знаеш ли какво ще направя? — запита той. — Ще посоча теб за регент, когато потегля на война! Ти ще управляваш страната вместо мен, докато ме няма. Ще ръководиш силите ни у дома. Не бих се доверил на никой друг. Ще управляваме заедно. А ти ще ми оказваш нужната подкрепа. Мислиш ли, че можеш да се справиш с това?

Тя му се усмихна.

— Знам, че мога. Няма да се проваля — каза. — Аз съм родена да управлявам Англия. Ще опазя страната, докато ти отсъстваш.

— От това имам нужда — каза Хари. — А майка ти е била велик военачалник, нали? Подкрепяла е съпруга си. Винаги съм чувал, че той водел войските, но тя събирала парите и свиквала армията?

— Да — каза тя, малко изненадана от интереса му. — Да, тя винаги беше с него. Планираше кампаниите зад бойните линии и се грижеше той да разполага с цялата необходима му войска, събираше средства и свикваше войски, а понякога беше и на най-предна позиция в битките. Имаше собствени доспехи, потегляше на бой заедно с армията.

— Разкажи ми за нея — каза той, като се намести на възглавниците. — Разкажи ми за Испания. Разкажи ми какво е било, когато си била малко момиче в дворците на Испания. Как беше в — как се казваше — Алхамбра?

Това бе твърде близо до предишните ѝ преживявания. Над сърцето ѝ сякаш се беше простряла сянка.

— О, почти не си спомням — каза тя, усмихвайки се на нетърпеливото му изражение. — Няма нищо за разказване.

— Хайде. Разкажи ми някоя история от онези времена.

— Не. Не мога да ти разкажа нищо. Знаеш ли, толкова отдавна съм вече английска принцеса, че не мога да ти разкажа абсолютно нищо за онова време.

На сутринта Хари беше пълен с енергия, развълнуван при мисълта как ще си поръча доспехи, жадуващ за причина да обяви незабавно война. Събуди я с целувки и се намести върху нея, като нетърпеливо момче, докато тя се разсънваше. Тя го притисна към себе си, посрещна на драго сърце бързата му, егоистична наслада, и се усмихна, когато той се изправи и се измъкна от леглото веднага след това, заблъска по вратата, крещейки на стражите си да го отведат в покоите му.

— Искам да изляза на езда днес преди литургия — каза той. — Такъв чудесен ден е. Ще ме придружиш ли?

— Ще се видим на литургията — обеща му Каталина. — А после можеш да закусиш с мен, ако желаеш.

— Ще закусваме в залата — заяви той. — А после трябва да отидем на лов. Времето е прекалено хубаво, за да не изведа кучетата. Ще дойдеш, нали?

— Ще дойда — обеща му тя, усмихвайки се на доброто му настроение. — А ще си направим ли пикник?

— Ти си най-добрата съпруга! — възкликна той. — Пикникът е прекрасна идея. Ще наредиш ли да вземат музиканти, и тогава може да танцуваме? И доведи дами, доведи всичките си дами, и всички ще танцуваме.

Тя го настигна, преди той да излезе.

— Хари, може ли да повикам лейди Маргарет Поул? Ти я харесваш, нали? Мога ли да я взема за своя придворна дама?

Той пристъпи обратно в стаята, взе я в обятията си и я целуна жадно.

— Ще имаш всекиго, когото пожелаеш да вземеш на служба при себе си. Всеки, когото поискаш, винаги. Изпрати да я повикат веднага, знам, че тя е прекрасна жена. Вземи също и лейди Елизабет Болейн. Тя се връща в двора, след като се беше оттеглила, за да роди. Има си още едно момиче.

— Как ще го кръсти? — попита Каталина, развеселена.

— Мери, мисля. Или Ан. Не мога да си спомня. А сега, за нашите танци…

Тя му се усмихна лъчезарно.

— Ще наема трупа музиканти и танцьори, а ако мога да поръчам тихи нежни ветрове, ще сторя и това. — Тя се засмя на щастието, което се четеше в лицето му. Чу тропота на стражата, която се приближаваше към вратата. — Ще се видим на литургия!

Омъжих се за него в името на Артур, в името на майка си, в Божието име, заради нашата кауза и заради себе си. Но много скоро вече разбирам, че съм го обикнала. Невъзможно е да не обичаш такова добросърдечно, енергично, добродушно момче като Хари, в тези първи години на неговото царуване. Той никога не е познал нищо друго освен възхищение и любезност, не очаква нищо по-малко. Всяка сутрин се буди щастлив, изпълнен с увереното очакване за един щастлив ден. И тъй като е крал, обкръжен от придворни и ласкатели, денят му винаги се оказва щастлив. Когато го безпокоят с работа или при него идват хора с неприятни тъжби, той се оглежда за някой, който да поеме бремето на тази грижа от него. През първите няколко седмици баба му беше тази, която се разпореждаше; но аз полека правя необходимото да се превърна в онази, на която той да предаде тежестите по управляването на кралството.