Филипа Грегъри - Вярната принцеса

На глас Каталина изрече:

— Помниш, че се оженихме през ноември. През декември прекарахме повечето време в пътуване към Лъдлоу и бяхме разделени по време на пътуването. Той не беше добре след Коледа, а след това почина през април. Много тъгувах за него.

— Никога не ти е бил любовник? — попита Хари, отчаяно копнеещ да се увери.

— Как би могъл да бъде? — Тя сви рамене с красив, леко умолителен жест, при който роклята се смъкна от едното ѝ рамо с цвят на сметана. Видя как голата кожа привлече погледа му, видя го да преглъща. — Той не беше силен. Собствената ви майка мислеше, че той трябва да се върне в Лъдлоу сам през първата година. Иска ми се да го бяхме направили. За мен нямаше да има значение, а той може би щеше да бъде пощаден. За мен той беше като непознат по време на целия ни брак. Живеехме като деца в кралска детска стая. Дори почти не успяхме да се сприятелим.

Той въздъхна, сякаш бе освободен от някакво бреме: изражението му, когато я погледна, беше ведро.

— Знаеш ли, не можех да не се страхувам — каза той. — Баба ми каза…

— О! Старите жени вечно клюкарстват по ъглите — каза тя с усмивка. Не обърна внимание на широко разтворените му очи пред небрежното неуважение, проявено от нея. — Слава Богу, ние сме млади и не е нужно да им обръщаме внимание.

— Значи са били просто клюки — каза той, бързо възприемайки пренебрежителния ѝ тон. — Просто клюки на старици.

— Няма да я слушаме — каза тя, предизвиквайки го да продължи. — Ти си крал, а аз съм кралица, и ние ще вземаме сами решенията си. Едва ли се нуждаем от съветите ѝ. Та именно нейните съвети ни държаха разделени, когато можехме да бъдем заедно.

Това не му бе хрумвало преди.

— Наистина — каза той и изражението му стана по-сурово. — И двамата бяхме лишени от възможността да се виждаме. А тя през цялото време намекваше, че ти си била съпруга на Артур, омъжена и споделила легло, и че би трябвало да насоча поглед другаде.

— Аз съм девица, каквато бях, когато дойдох в Англия — заяви тя дръзко. — Можеш да попиташ старата ми дуеня или която и да е от дамите ми. Те всички го знаеха. Майка ми го знаеше. Аз съм недокосната девица.

Хенри изпусна лека въздишка, сякаш освободен от някаква тревога.

— Мило е, че ми го съобщаваш — каза той. — По-добре е тези неща да са ясни, така че да знаем, така че и двамата да знаем. Така че никой да не бъде несигурен. Би било ужасно да прегрешим.

— Ние сме млади — каза тя. — Можем да говорим за такива неща помежду си. Можем да бъдем честни и прями, когато сме заедно. Не е нужно да се боим от слухове и клевети. Не е нужно да се страхуваме от грях.

— И на мен ще ми е за първи път — призна той стеснително. — Надявам се, че това не ме принизява в очите ти?

— Разбира се, че не — каза тя мило. — Та кога изобщо са ти позволявали да излизаш? Баба ти и баща ти те държаха изкъсо, затворен като скъпоценен сокол. Радвам се, че ще бъдем заедно, че това ще бъде първият път и за двама ни, заедно.

Хари се изправи на крака и протегна ръка:

— Значи ще трябва да се учим заедно — каза той. — Ще трябва да бъдем мили един към друг. Не искам да ти причиня болка, Каталина. Трябва да ми кажеш, ако нещо те заболи.

Тя непринудено се сгуши в обятията му и почувства как при допира ѝ цялото му тяло се скова. Тя благовъзпитано се дръпна назад, сякаш се отдръпваше от скромност, но задържа едната си ръка на рамото му, за да го насърчи да продължи напред, докато леглото остана зад нея. После се отпусна назад, докато се облегна на възглавниците си, вдигнала усмихнатото си лице към него, и видя как сините му очи потъмняват от страст.

— Желаех те още откакто те видях за първи път — изрече той задъхано. Започна да гали косата ѝ, шията ѝ, голото ѝ рамо, с припряно докосване, желаейки я цялата, веднага.

Тя се усмихна.

— И аз — теб.

— Наистина ли?

Тя кимна.

— В онзи ден си мечтаех аз да съм твоят жених.

Той беше поруменял, задъхан.

Тя бавно развърза връзките на яката на нощницата си, като остави меката дреха да се разтвори, така че той да види шията ѝ, закръглените ѝ, твърди гърди, талията ѝ, тъмната сянка между краката ѝ. При вида им Хари леко изстена от желание.

— Със същия успех би могъл и да си — прошепна тя. — Не съм имала друг. А сега сме женени, най-сетне.

— Ах, Господи, да — изрече той с копнеж. — Сега най-сетне сме женени.

Той зарови лице в топлата ѝ шия: тя усещаше дъха му, бърз и настойчив, в косата си, тялото му се движеше на тласъци, притиснато към нейното, Каталина почувства как му отвръща. Спомни си докосването на Артур и леко прехапа връхчето на езика си, за да си напомни никога, никога да не изрича на глас името на Артур. Остави Хари да се притиска със сила към тялото ѝ, докато проникна в нея. Тя нададе лек заучен вик на болка, но разбра веднага, в един лек, приглушен и ужасѐн удар на сърцето си, че това не беше достатъчно. Не беше викала достатъчно, тялото ѝ не му се бе съпротивлявало достатъчно. Беше се държала твърде топло, твърде подканващо. Беше станало прекалено лесно. Той, това неопитно момче, не знаеше много; но знаеше, че не е било достатъчно трудно.