Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Мислех си за война — каза той.

— О!

— Крал Луи мисли, че може да ни се измъкне, но ние ще го принудим да воюва. Съобщиха ми, че той иска мир, но аз няма да го приема. Аз съм кралят на Англия, ние сме победителите при Азенкур. Той ще открие в мое лице сила, с която трябва да се съобразява.

Тя кимна. Баща ѝ беше дал ясно да се разбере, че Хари трябва да бъде насърчаван в плановете си за война срещу краля на Франция. Беше ѝ писал с най-топли думи като на своя най-скъпа дъщеря, и я беше посъветвал, че всяка война между Англия и Франция трябва да започне не на северното крайбрежие — където англичаните обикновено нахлуваха — а по границите между Франция и Испания. Той предлагаше англичаните да завоюват отново областта Аквитания, която с радост щеше да се освободи от Франция и щеше да се вдигне да посрещне освободителите си. Испания щеше да окаже силна подкрепа. Щеше да бъде лесен и славен поход.

— На сутринта ще си поръчам нови доспехи — каза Хари. — Не доспехи за турнири. Искам тежки доспехи, за бойното поле.

Тя се готвеше да каже, че той едва ли би могъл да тръгне на война, когато в страната имаше толкова много дела за вършене. В мига, когато английската армия потеглеше за Франция, шотландците, макар че на престола им седеше английска принцеса, със сигурност щяха да се възползват и да нападнат севера. Цялата данъчна система беше съсипана от алчност и несправедливост и трябваше да бъде реформирана, имаше нови планове за училища, за кралски съвет, за укрепления и флот за отбрана на крайбрежието. Това бяха плановете на Артур за Англия, те трябваше да имат предимство пред желанието на Хари за война.

— Ще назнача баба си за регент, когато потегля на война — каза Хари. — Тя знае какво трябва да се прави.

Каталина се поколеба, за да събере мислите си.

— Да, наистина — каза тя. — Но горката дама вече е толкова стара. Вече е направила толкова много. Може би това ще се окаже твърде голямо бреме за нея?

Той се усмихна:

— Не и за нея! Тя винаги е ръководила всичко. Води кралските сметки, знае какво трябва да се прави. Не мисля, че нещо би било твърде много за нея, стига да успява да задържи на власт нас, Тюдорите.

— Да — каза Каталина, като внимаваше да не разпали негодуванието му. — Виж само колко добре управляваше теб! Никога не те изпускаше от поглед, дори за миг. За Бога, мисля си, че не би ти позволила да излезеш дори сега, ако можеше да ти попречи. Когато ти беше момче, тя никога не ти позволяваше да участваш в турнири, никога не ти позволяваше да рискуваш, никога не ти позволяваше да имаш приятели. Тя се посвети на безопасността и благополучието ти. Държеше те толкова близо до себе си и така изкъсо, както не би могла да държи дори една принцеса. — Тя се засмя. — Мисля, че те смяташе за принцеса, а не за силно и здраво момче. Нима не е време да си почине? А ти да имаш малко свобода?

Бързият му, намусен поглед ѝ подсказа, че ще спечели този спор.

— Освен това — усмихна се тя, — ако ѝ дадеш някаква власт, тя със сигурност ще каже на съвета, че ще трябва да се върнеш у дома, че войната е твърде опасна за теб.

— Трудно би могла да ме спре да тръгна на война — наежи се той. — Аз съм кралят.

Каталина вдигна вежди:

— Както желаеш, любов моя. Но предполагам, че тя ще спре да ти отпуска средства, ако войната вземе лош обрат. Ако тя и кралският съвет не приемат начина, по който водиш войната, ще бъде достатъчно само да седят безучастно и да не вдигат данъците за издръжка на армията ти. Може да се окажеш предаден у дома — предаден от обичта ѝ, искам да кажа, — докато в чужбина те атакуват. Може да ти се наложи да разбереш, че старите хора понякога те възпират да направиш онова, което искаш. Винаги се опитват да го правят.

Той беше ужасѐн:

— Тя никога не би действала против мен!

— Никога съзнателно — съгласи се с него Каталина. — Винаги ще мисли, че служи на интереса ти. Просто въпросът е, че…

— Какво?

— Тя винаги ще мисли, че познава най-добре делата ти. За нея ти винаги ще бъдеш малко момче.

Видя го как поруменя от раздразнение.

— За нея винаги ще бъдеш втори син, онзи, който идва след Артур. Не истинският наследник. Неподходящ за трона. Старите хора не могат да променят мнението си, не могат да разберат, че сега всичко е различно. Но как всъщност може тя някога да се довери на преценката ти, след като през целия си живот те е ръководила? За нея ти винаги ще бъдеш най-малкият, бебето.

— Няма да позволя на една стара жена да ме ограничава — зарече се той.