Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Членовете на кралския съвет привикват да се обръщат към мен, за да се осведомят за мнението на краля. По-лесно им е да представят писмо или предложение, ако той е бил подготвен за изслушването от мен. Придворните скоро узнават, че всичко, което го кара да се отдалечи от мен, всичко, което отдалечава страната от съюза с Испания, ще предизвика гнева и раздразнението ми, а на Хари не му харесва, когато се мръщя. Всички — мъже, които търсят облага, застъпници, търсещи помощ, просители, които търсят справедливост — скоро се научават, че най-бързият път към честно, незабавно решение на проблема им е да се отбият първо в покоите на кралицата, а след това да чакат аз да ги представя на краля.

Никога не ми се налага да моля някого да се отнася с него тактично. Всички знаят, че едно искане трябва да бъде изложено пред него сякаш е съвсем ново, изречено за първи път. Всеки знае, че себелюбието на един млад мъж е нещо съвсем ново и ярко и не бива да бъде помрачавано. Всеки си взема поука от случая с баба му, която открива, че бива внимателно, но неумолимо изместена настрана, защото тя го съветва открито, взема решения без него, защото веднъж — глупава и необмислена постъпка — дори го сгълча. Хари е такъв небрежен и безотговорен крал, че е готов да предаде ключовете на кралството си на всеки, комуто има доверие. Хитростта е да се постарая той да се доверява само на мен.

Внимавам никога да не го виня за това, че не е Артур. Научих се — през седемте години вдовство — че когато Бог ми отне Артур, това бе изпълнение на волята Му, и че е безсмислено да обвинявам онези, които оцеляват, когато най-добрият принц е мъртъв. Артур умря, чувайки обещанието ми, и аз мисля, че имам голям късмет, задето женитбата с брат му не е изпълнение на обет, което се налага да търпя, а такова, на което мога да се наслаждавам.

Харесва ми да бъда кралица. Харесва ми да имам красиви неща и скъпи накити, и луксозно галено кученце, и да събирам около себе си придворни дами, чиято компания е удоволствие за мен. Харесва ми, че мога да платя на Мария де Салинас надниците, които отдавна ѝ дължа, и да я видя как си поръчва дузина рокли и се влюбва. Харесва ми, че мога да пиша на лейди Маргарет Поул и да я повикам в двора си, да се хвърля в обятията ѝ и да се разплача от радост, че я виждам отново, и да чуя обещанието ѝ, че ще остане с мен. Харесва ми да знам, че тя е напълно дискретна; тя никога не казва и думичка за Артур. Но ми харесва, че тя знае какво ми струваше този брак, и знае защо съм го направила. Харесва ми тя да гледа как създавам мечтаната от Артур Англия, макар че на трона е Хари.

За Хари първият месец от женитбата е просто поредица от празненства, пиршества, лов, излети, разходки за удоволствие, разходки с лодка, пиеси и турнири. Хари прилича на момче, което твърде дълго е било заключено в учебна стая, и внезапно са му дали лятна ваканция. За него светът е така пълен със забавления, че и най-дребното преживяване му доставя огромна наслада. Той обожава да ловува — а никога преди не са му позволявали да язди бързи коне. Обича да участва в турнири, а баща му и баба му никога не са допускали да излезе на арената. Харесва компанията на светските мъже, които внимателно приспособяват разговора и забавленията си така, че да му бъде приятно. Обича женската компания, но — слава Богу — детинската му привързаност към мен го прави неподатлив. Обича да разговаря с красиви жени, да играе карти с тях, да ги гледа как танцуват и да ги удостоява с големи награди за дребни постижения — но винаги хвърля поглед към мен, за да се увери, че одобрявам. Винаги стои до мен, свел поглед към мен от висотата на по-едрия си ръст, взирайки се в мен с такава преданост, че не мога да не му бъда любяща съпруга заради онова, което ми дава; а след много кратко време вече не мога да се сдържа да не го обичам заради самия него.

Той се е заобиколил със свита от млади мъже и жени, които са в такъв контраст с бащините му придворни, че демонстрират със самото си същество как се е променило всичко. Дворът на баща му беше пълен със стари мъже, мъже, преживели тежки времена заедно, някои от тях — закоравели в битки; всички до един бяха губили и възвръщали земите си поне веднъж. Дворът на Хари е пълен с мъже, които никога не са познали лишения, никога не са били подлагани на изпитания.

Решила съм, че е много важно да не изричам никаква критика било към него, било към групата буйни млади мъже, които се събират около него. Те наричат себе си „Любимците“ и се насърчават взаимно в безумни облози през целия ден и — според клюките — и през по-голямата част от нощта. Хари е бил принуждаван да живее така тихо и е бил толкова изкъсо държан през цялото си детство, че ми се струва естествено да копнее да полудува сега, да обича младите мъже, които се хвалят с пиянски изстъпления и сбивания, гонитби и нападения, с момичетата, които са прелъстили, и разказват за бащи, които ги преследват с тояги. Най-добрият му приятел е Уилям Комптън, двамата се разхождат прегърнати през раменете, сякаш готови да танцуват или напрегнати в очакване на сбиване през половината ден. Уилям не е лош човек, той е толкова голям глупак, колкото и останалите придворни, изпитва другарска обич към Хари, а към мен храни престорено обожание, което разсмива всички ни. Половината „Любимци“ се преструват на влюбени в мен и аз им позволявам да ми посвещават стихове и да ми пеят песни, като се старая Хари винаги да знае, че според мен неговите песни и стихотворения са най-хубавите.